Из „Последният мохикан” от Фенимор Купър

Много от червенокожите войни с особено майсторство са украсявали лицата и телата си. Изглежда, че е съществувало голямо разнообразие в украсата, която понякога е достигала до изкуство. Един от старите писатели описва по следния начин украсен воин, който той лично е видял: „Видях един индианец, който можеше да си нарисува три лица – едно лице отпред, от едната страна той изглеждаше като орел с малка разтворена човка, със съвършено око и съвършена глава, от другата страна носът представляваше свинска зурла с малко око над нея, из която се подаваха изкусно изписани зъби.”

Североамериканският воин изскубва космите от цялото си тяло, като оставя само един кичур на върха на главата си, за да може, ако падне в боя, неприятелят да го хване за него, когато отрязва скалпа му. За индианците единственият признат победен трофей е човешкият скалп. За тях е по-важно да се сдобият със скалпа на врага си, отколкото да го убият. Нараняването на умряло тяло се смята от някои племена за голяма чест. Тези обичаи са почти изчезнали между индианците от Атлантическите щати.

Ловджийската блуза е живописна къса дреха, украсена с ресни и пискюли. Цветовете й, които напомнят цветовете на гората, служат за прикритие... Често пъти ловджийската риза е бяла.

Индианецът е същество, което трябва да се усети, преди да се види…

За индианеца името е въпрос на съвест; той обикновено е това, което се нарича.

…по-добре е човек да умре в мир със себе си, отколкото да живее преследван от гузната си съвест.

…щом един приятел отвърне лице от тебе, той често става по-жесток и от врага…

Според един индиански обичай пленник, който успее да се улови за дървения стълб пред колибата на съвета, е защитен от посегателството на поробителите си.

…по-лесно можеш да надминеш природата, отколкото да я наподобиш.

Една сила властва над всички ни, какъвто и да е цветът на кожата ни…

Жест на дружелюбие: вдигна ръка към небето, а след това я сложи внушително на гърдите си.

Великият дух, който създаде хората, даде на своите творения различен цвят… Някои са по-черни от тромавата мечка. Тях той обрече на робство и им заповяда вечно да работят както бобрите. Когато южният вятър вее, вие чувате как стенанията им, по-силни от мученето на бизоните, се разнасят край бреговете на широкото Солено езеро, където големите лодки идват и си отиват, натоварени с тях като с някакви стада. Някои той създаде с лица по-бледи от кожата на горския хермелин и на тях заповяда да станат търговци – кучета на жените си и вълци за робите си. Той направи тези хора като гълъба: даде им крила, които никога не се изморяват; надари ги с челяд, по-многобройна от листата на дърветата, а алчността им – готова да погълне цялата земя. Езиците им са като лъжливия вик на дивата котка; сърцата им са заешки, а хитростта им е като на шопара, но не като на лисицата. Ръцете им са по-дълги от краката на елена. Със своя език белият човек запушва учите на индианците; сърцето му го подтика да плаща на чужди войни да се сражават за него; хитростта му го учи как да заграбва всички земни блага, а ръцете му обгръщат пространствата от бреговете на солената вода до островите на голямото езеро. Лакомията му го поболява. Господ му е дал достатъчно, а той иска всичко. Такива са бледоликите. Други пък Великия дух сътвори с кожи по-светли и по-червени от ей онова слънце… Ако се сражаваха помежду си, то беше, за да докажат, че са мъже. Бяха смели, бяха справедливи, бяха щастливи.

Една жена, която влиза във вигвама с отвращение, не създава щастлив дом.

Най-после се появи и самият мохикан. Той нямаше никакви украшения освен пояс и гамаши; пласт черна боя скриваше като заплашителен облак едната половина на красивото му лице.

…същността на индианския начин на воюване се състои главно в ловка ръка, бързо око и добро прикритие.