"Великата майка" е сборник с беседи от Учителя, предназначени за жени. Желателно е всяка сестра в Общество "Бяло братство" да се докосне до тази книга, както е препоръчвал самият Беинса Дуно.
За всяко нещо, което не стане в живота ви, не
съжалявайте, то не е за вас.
Да сме разумни означава да бъдем съвършени в Словото.
Мълчете отвън, а работете отвътре.
Същността на човека е в добрите качества на неговата душа.
Бъди учен, но в Бога! Трябва да имате всичките
добродетели във вашата душа и от това да станете богати, учени, красиви и да учите хората в добро учение, да им проповядвате Мир. И във вас самите да има Мир, Любов, Правда, Мъдрост и Истина!
Трябва личността да се премахне, а колективността да
живее във вяра... Живейте всички в едно!
Значи Бог е направил жената от реброто на мъжа, от реброто на Мъдростта, за да бъде разумна, да свърже света, да му предаде една сладост, всички да намират утеха в нея.
...дава Бог здраве на човека, а той го мързи да работи. Тогава Бог му дава страдание. Като не иска страдание, дава му се мъка. Като приеме мъката, като се научи на страдания и като се примири с тях, тогава Бог казва: „Той се научи да страда, отнемете му ги и дайте му да работи!”
По-добре малка пожъната нива да имаме, отколкото
голяма, но неожъната. Защото малкото Добро, когато
се отглежда, се умножава. Така е и в душата.
Всеки, който влезе в духовния живот, ще събуди у себе си всички лоши качества от миналия живот, които са били спящи и сега, когато е дошло
Божественото благословение, са поникнали.
И които разбирате този закон, това Учение, ще сте готови да си помагате едни на други.
...Любов, която дава Сила на човешкия дух и ум да понася страданията, тя е Божествена Любов.
Небето ще се стреми да възрасти всичко, посято от Бога във вас. Дайте му място да расте, сега са най- благоприятни времена, в които за кратко време можете много нещо да реализирате.
Жените трябва да образуват един съюз – да си
помагате!
Първият закон е на страданието. Вторият закон е на изкушението – духовете ви изкушават чрез хората.
Третият закон е на Божественото благословение. Колко
велики закони са те, само да можете да ги разберете!
Умът и сърцето трябва само на повърхността да се вълнуват, а не да се смущават издъно, за да не се размътват. Последното показва, че те са плитки...Първото и най-главно нещо за жената е да има дълбочина в сърцето си най-малко десет километра. В такава дълбочина, който се опита да ви смущава, ще се удави...Мъжете, като намерят такива плитки жени, размътват ги и са доволни от това...Значи сърцата ви
не трябва да са плитки, не трябва да има кипеж в тях.
Вие сега, като вървите, хвърляте една котва, улавяте мъжа и го сваляте така, че нито той върви нагоре, нито вие. Спирате се на едно място и се гледате. Такива са съвременните жени – спират своите мъже и не ги пускат да се качват.
Всеки ден си казвайте по една дума, която да е
положителна. С това вашето положение ще се подобри.
„Всичко, което ще се случи с онези, които любят
Господа, е за тяхно добро.”
...ще се стараете да извадите поука, да извадите добрата страна от неприятността и да намерите ползата от нея.
Когато отлъчиш от своя ум една добра мисъл и от своето сърце едно добро желание, ти вършиш престъпление.
Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо.
Многото хипотези и философски теории са необходими
дотолкова, доколкото представляват гимнастика на ума,
но за Живота е необходимо същественото, защото то
внася всякога здраве, Мир и една вътрешна Радост.
Разумният Живот е потребен за вас, а не за обществото. Обществото е условие за индивида.
Когато казвате: мога, можеш, може, това са трите ви лица: вие, т.е. аз, ти и той – аз, който съм тук; ти, който си между Ангелите, и той, който е при Бога. Човек и Ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, в която Ангелите трябва да се стремят. По този начин се образува триъгълник – първата геометрическа фигура.
Не могат да ви обичат хората, ако не обичате и вие.
Вие трябва да се придържате към такова учение, което има вътрешно съдържание.
Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали.
Напредвай по малко, но това малко, в което успееш, да е сигурно!
Трябва да бъдете добри и весели, защото най-велики тайни ви се откриват със страданията.
...под духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно.
Сегашните жени трябва да образуват една велика
атмосфера, трябва всички да си помагат. Гледайте всички да имате вътрешно разположение и да сте доволни от малкото, което имате.
...духовните хора трябва да имат добри мисли за другите. Ако казваме за някого, че той е добър, с това действително ще го подобрим.
Ще учите закона на подмладяването. То е
Възкресението. Няма да казвате: „Остаряхме”, а ще
казвате: „Млади сме, ние отсега нататък ще работим!”
Няма да казвате: „Ще умра”, а ще казвате: „Намислих
да си направя нова къща.”
Всяка добра дума трябва да произвежда утихване вътре във вас.
Който не е страдал, не може да има добри мисли. Когато ви нападнат страдания, това показва, че
Господ ви обръща внимание...
...тези, които са живели без майка, са малко по-груби –затова им са дават страдания, за да се облагородят.
...този, който дава, печели всякога повече от този, който взима.
Вие искате от вашите деца това, което вие сами не правите.
Хората от голяма радост и от голяма скръб полудяват. Що е полудяване? То е изгубване на душевната енергия или неразбиране на душевния език.
...това, което ви се случва, непременно трябва да се случи.
В момента, в който решиш да вършиш Добро заради Бога, Той мисли за теб.
Очите на хора, които намигват, стават малки, а за хора с
малки очи казват, че са хитри и лукави. Това е резултат
на намигване. По същия закон и вашият ум деградира.
Щом очите стават малки, деградира и умът, изчезват от
него всички благородни мисли и чувства. Това показва,
че вашият свят става по-тесен и кръгът на вашите знания
се стеснява.
Падението всякога е изгубване равновесието на душата.
Всяка мисъл трябва да влиза през вашите очи и мозък. Всяка мисъл, която е влязла през сърцето ви, е един разбойник.
Човек трябва да развива своята дарба на апостолство. Апостол е този, на когото се говори отвън. Пророк е този, на когото се говори отвътре. Благовестител е този, който е опитал нещата.
Христовото учение възстановява Божествената
хармония или изгубените Добродетели в човешката
душа. Най-първо то трябва да ви направи чисти по
сърце...Второто нещо, което може да направи Христовото учение, е душата ви да бъде девствена... Следователно, ако вашата душа може да роди нещо добро, възвишено, тя е девствена.
Христовото Учение е метод да не се цапате.
Обаче под думата сватба в дълбок смисъл се разбира започване на нов Живот. Тази дума произлиза от старосанскритски език, от корен, който означава „това, което става и се проявява като съзнателен Живот”.
При изучаване творенията на някой велик поет или
писател, при слушане на някое музикално произведение,
при разглеждане картината на някой бележит художник
вашият ум трябва да схваща тези неща, защото те са
вашите учители, вашите ближни и от тях ще се учите, а
Божественият принцип да бъде в сърцето ви.
Спазвате ли този Божествен принцип – умът и сърцето ви да са в съчетание, вие ще имате в себе си Христа и учениците Му. Тогава, като прилагате Христовото Учение, ще разберете Божествения живот, който се изразява в Природата, и ще знаете как да възпитавате вашите домашни.
Ако умът е покварен, и мисълта ще бъде такава; ако сърцето е покварено, и желанието ще бъде покварено. Не мислете, че мислите и желанията са фантастични неща – те си имат свой образ и тяло и си живеят самостойно. От тези именно ваши мисли и желания ще бъдат изтъкани в бъдеще вашият мозък, бели дробове, стомах и т.н. Някои питат: „Защо да мислим добре?” За да може в бъдеще да си изтъчете нова дреха. Следователно ние приготвяме нова дреха, в която в бъдеще ще облечем Духовното си тяло.
...Христовото учение не е учение на формите,
чрез които да се придържаме към някоя църква или
да влагаме парите си в някоя банка, но то е Учение на
личната инициатива. Никой не може да мисли, да чувства и да действа вместо вас.
В самата наука и култура първо трябва да се създаде един морален живот, т.е. сърцето трябва да се приготви, за да може умът да възприема неговите желания и да ги произвежда като мисъл. Това е факт.
...ние искаме, щото всички хора да имат като нашите сърца и се стараем да ги обърнем. Това е най-голямото зло. Нека всяко сърце си остане такова, каквото го е създал Господ. Всяко сърце по начало е добро, но става такова, каквото направление му дава умът.
Трябва да проучваш себе си, защото ако не знаеш как се
проявяваш ти самия, то как ще знаеш външните неща?
Всички неща в Природата са отражение на
Божествения живот, който е вътре у нас.
...трябва да живеем чисто и свято, за да образуваме около себе си такава аура, която да ни предпазва от всички напасти и злини.
Жителите на онзи свят свободно си четат мислите.
Думата "младост" е образувана от корена "махатади", което значи превръщане на Божествения принцип в една човешка форма, т.е. обновяване на остарелия живот.
...когато човек иска да се смири, трябва да се моли вечерно време; когато иска да се моли за милосърдие, трябва да се моли сутрин.
Мистицизмът не е закон за възлизане, а закон на
слизане. Мистикът не възлиза, а влиза към Бога в себе
си. Той е опасен затова, че при слизането не знае как да
слиза и може да падне и да се осакати... Окултизмът, това е наука за изучаване явленията на Земята, за изучаване на невидимото, а не на видимото. Той не се занимава с безформените светове. Това, което се е оформило в себе си, което има форма, съдържание и смисъл, то е област на окултизма.
Изучавайте Природата такава, каквато е. В окултизма няма никакъв морал. Той изучава нещата такива, каквито са си – като чисти факти.
...окултизмът дава всички форми, по които можем да
живеем на Земята, той е единствената наука, която ни
учи как да живеем и която може да ни избави от всички
нещастия; а християнството е наука за ликвидиране на
кармата, за изплащане на стари дългове.
Първото правило за ученик, който иска да стане
окултист, е да не мисли, че другите спъват неговия ум,
но че той сам се спъва. Понеже светът е толкова широк,
че има място за всички. После, не трябва да мисли, че
може някой да спъне неговото сърце, понеже светът на
чувствата е толкова широк, че за всички има място. С
други думи, първото правило при това положение на
ученика е мъчението. Той трябва да мисли, че никой не
може да повлияе на неговия ум и да го изопачи; че не
може да повлияе и на неговото сърце в една или друга
посока, защото светът е широк.
Лесен път в света няма, има тесен Път.
...всички блага в света са свързани с кротостта и смирението,...
...аз наричам мъчението метод или начин за изправяне на човешкия Живот.
В Окултната школа се забранява всяко одумване,
всяко изтъкване на погрешките у другите хора – изобщо
лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо? Понеже
щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте своите
корени към него, а там няма никаква храна за вас. Тези
ваши коренчета започват да всмукват сокове от този
човек, но тези сокове са чиста отрова, която постепенно
трови и разваля вашия живот.
Всяка човешка мисъл се отхранва само чрез кротост
и смирение, а вън от тези качества мисълта ще бъде
като тази на животните.
Смиреният и кроткият човек лесно може да се справи с всички мъчнотии в света.
В окултизма е важен настоящият момент.
Живата Природа е толкова умна, че не се е намерил досега човек, който да я измами в нейните методи. И в бъдеще няма да се намери човек, който да може да я излъже. Затова аз наричам Живата Природа най-добрата майка. Ако вие я слушате, тя ще ви даде такова учение, каквото никога не сте имали. Престъпите ли нейните правила, ще опитате как тя възпитава своите
деца.
Кротост и смирение, както и стремеж към Абсолютна
чистота – това е смисълът на Живота.
Единственото реално нещо, което притежавате в тоя
свят, е вашият организъм.
...добрината на един човек зависи от лошавината, която се съдържа в корените на неговия Живот.
...всички наши постъпки и идеи на Земята определят бъдещето ни. Може би някоя сегашна мисъл да определи бъдещия ви живот след хиляди години. Затова имайте предвид, че каквото вършите сега, вършите го за себе си. Може да минат хиляди години, но вие няма да избегнете от влизането в една права посока.
Там, дето има противоречия, Животът е започнал.
Ако целият ви живот се обърне само на страх, вие не разбирате Живота. Страхът трябва да бъде само предупреждение към човека, което да ви напомня дали това, което сте учили, сте го разбрали добре и дали сте постъпили добре. И тъй, страхът е нужен, за да ви покаже, че имате отговорност. След това идва чувството на съвестта, което ти казва: „Направил си го по всички правила на Божествения закон.”
Животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности.
Доколкото вашата душа е събудена, дотолкова и вие ще се ползвате от Божествените блага в света.
...без Вяра не може да се угоди на Бога, но се иска Вяра, която да върши чудеса...За да се развие Вярата ви, изисква се всеки един от вас да си изработи един вътрешен Мир...мнозина, макар и да са имали силна Вяра, пак са били изложени на големи страдания, защото те са били необходими за тяхното развитие. Като имат Вяра, техните страдания се осмислят.
Това е закон на Вярата – когато всички се обединят,
Божественият закон започва да действа.
Духът казва: „Когато пътят на някого е богоугоден, Бог ще го примири.”
...да живееш съзнателен Живот. Само така познанието има смисъл. Да живееш съзнателен Живот – това е Живот вечен.
Да познаваш, значи да живееш в пълния смисъл на думата.
От Божествения Дух зависи всичко. Той се различава от всички други духове.
Понякога сме много тревожни и спъваме Божествения Дух в себе си.
...първо гледайте Божествената светлина да тече постоянно вътре в душите ви, защото светът може да се изгуби, но Божествената светлина вечно ще пребъдва. Бог е Виделина.
Атмосферата е пълна с ненапреднали души, които се
примъкват към вас и вие често усещате една неприятност, едно недоволство. Те са причината за това. Теософията нарича тези души елементарни. Всички трябва да се отърсите от тях, гребло трябва да имате за тях. Тези души трябва да се възпитават, да се научат да се подчиняват на Божия закон, да работят.
Всяка от вас трябва да вникне малко в своята
душа. Вие още не сте познали душата си. Трябват ви
опитности, които всяка една от вас трябва индивидуално
да преживее.
Търпението произтича от Обичта. Обикнеш ли някого, ще можеш да го търпиш.
Божественият план по никой начин не може да
се изопачи, той си върви по точни математически
изчисления. Ако се отлъчите, ще страдате, а това, което
Бог е определил, ще стане.
Когато работите над себе си, всеки ден ще развивате
нещо за душата си.
Религиозните форми, осъждането, морализирането
спъват много.
В Любовта, като слугуваш, ти няма да се цаниш – ще бъдеш свободен, даром ще работиш, няма да се считаш длъжен, няма да си отговорен. Ще вършиш доброволно това, което Любовта изисква.
Сълзите показват едно смекчение на сърцето, повдигане на съзнанието – такъв човек е в Пътя на обновлението.
...отношенията на човека към Бога определят отношенията на Бога към човека.
...някои от вас искат да бъдат по-големи. Това са криви религиозни схващания. Животът седи в
изпълнението на онова, което Бог е създал по закон и ред.
...като не разбирате Живота, мислите, че
обществото много ще ви даде. Обществото може само
да ви развали.
Първият е сангвиничният темперамент, т.нар. жив,
въздухообразен. Хора с такъв темперамент имат валчести лица, руси коси, сини очи, те са като пеперуди – скачат от цвят на цвят, обещават на всички, а едва една стотна от това, което са обещали, могат да изпълнят; много щедри са, дават всичко.
Другата струна е т.нар. холеричен темперамент. У такива хора е добре развит черният дроб, мускулите, нервната система. Те са енергични – дето минат, огън
палят навсякъде. Те са хора с черни коси, продълговати
лица, дебели навъсени вежди, широки носове, мускулести ръце и когато не им се подчиняват, аргументират се винаги с юмрук.
Третата струна е флегматичният темперамент. Те са хора на благоутробието, лицето им е валчесто и мяза на
месечинка, само очите се виждат. Ръцете им са късички,
когато ходят, едва кретат. Тези хора имат английски
темперамент – мъчно сядат, а щом седнат, мъчно стават.
Те никога не се тревожат.
Четвъртият темперамент е меланхоличният или
нервният темперамент. В него преобладава мозъчно-нервната система. Хора с такъв темперамент имат
деликатно телосложение, възтънки вежди, понякога
кестеняви очи; те са хора на мисълта, в тях има бързи
възприятия, те са впечатлителни, бързи, нервни, мислят
хубаво; те са, които носят мисълта, философията.
Това са четирите темперамента, които трябва да се
нагласяват, за да има хармония и съотношение между тях. Когато тези темпераменти, тези струни се нагласят, тогава нотите започват да се редят по тях, но когато цигуларят вземе лъка, всички те започват да скачат и ако не са нагласени както трябва, излиза известна дисхармония. Случаите, в които не се нагласявате, показват, че са се събрали два остри камъка, например двама сангвиника или флегматика. Кръстосване трябва да става, за да има спогаждане.
...всичко онова в света, което Божествената хармония го
извършва, има пряко отношение към нашата душа.
Добрият Живот – това е Божествената хармония, което значи да прилагаме в действителния Живот хармонията. Затова тази хармония е необходима и само чрез нея можете да наваксате изгубената хармония. А хармонията е тази, която носи Новия живот. Сега във вашите умове се явява въпросът как може да се оправи тази дисхармония. Може – ще насочите ума си към Бога, ще знаете, че Той е Великата хармония и само за Него ще мислите. Няма да мислите за Бога като за някой стар белобрад дядо, а ще мислите за Бога като за Велика хармония, в която всичко живо отдава вниманието си на Него.
Ако Животът е с хармония, и в най-дребните си проявления той е велик; няма ли хармония, той е безмислен.
...знание по лесен начин не може да дойде.
...когато човек има в себе си Разумния живот, той живее
като музикант и като поет. Той е всякога весел, има Мир
в душата си, светът не го тревожи, нищо не го смущава.
Такъв човек не е дребнав, не се спира върху дреболиите на живота, а само върху онова Великото, което Бог е създал.
Аз казвам: видимото – това е Бог, а невидимото – това са хората. Видимото е това, което е Бог за мен – от това разбиране ще започнем. Животът е вътре.
Трябва да се търпи и да се чака някое по-голямо Същество да ви помогне. Не мислете, че даром ще ви се даде.
Няма нужда да ви кажа какво да правите, а ще
работите тъй, както вие мислите, както желаете, както
вашите души желаят.
Христос слиза в душите само когато съзнанието се разшири.
Духът Божи, който работи във вас, ще свърши всичко, а
не моето говорене. Трябва Христос да проникне и тогава
ще дойде Възкресението, което подразбира Новия
живот в нови форми. „Ще излезете от гробовете.”
Избавлението седи в следното: да разширите съзнанието си и да влезе Христос да ви обясни факта. Стане ли това, вие сте избавени;не стане ли, този факт ще бъде постоянно при вас и като един демон ще ви прави пакости.
...желанието на човека да учи, да върши Волята Божия, това е свещеното – това е живият човек, който се проявява. Това, за което мислите, са традициите, а това, което проявявате, е свещеното.
...когато Писанието казва, че Бог е направил човека по образ и подобие, то подразбира, че при сътворението Бог така се е врязал в съзнанието на първия човек, че не е могъл да бъде забравен. Първите хора, които са видели Бога, идват сега. Това са Белите братя, това е Културата, която върви по съвсем друг път на развитие. А сегашните хора на Земята са направени от пръст, в която е вдъхнато малко жива душа. Те са смесица от кал и Божествено дихание, от което е станало една каша.Тази каша тепърва трябва да стане образ и подобие на Бога.
...за да учите, първото нещо е смирението,... Когато човек почувства, че е смирен, той ще почне да расте.
Не мислите, че в Бялото Братство ще се учите за пет-десет-петнадесет години, но се изисква един, два, три, пет и повече живота...А когато видите този материал, който има тепърва да изучавате, ще се зарадвате, че за всичко това ще имате условия и ще бъдете полезни.
...има да разрешавате един важен въпрос, който е толкова назрял и за който вече имате пълна възможност. Няма да го нарека новораждане, но аз наричам тази първа стъпка съзнателна връзка между вас и живия Господ, който сега действа в света. Образувате ли тази връзка, тогава всичките ви отношения, каквито и да са те, ще бъдат уредени по най-добър и идеален начин – това ще го изпитате. Не направите ли тази връзка, у вас ще останат пак същите връзки, които имате сега. И тогава ако се зародят страданията у вас, никой няма да ви е виновен, защото всеки е виновен за себе си.
...като се стремите към положителната страна на Живота, само така ще създадете в себе си характер – това е Божественото в човека. Иначе, като си търсите само отрицателните черти в характера, ставате банални.
Когато говорим за Божествения свят, ние разбираме
тази вътрешна промяна, това вътрешно смекчаване на
човешкото сърце.
...истинското здраве седи в това човек да се намира
в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри
хора по лицето на Земята или с онези хора, които живеят
горе на Небето.
Питам ви защо ви е Светлината. – За да четете книгата на Живота. Тази книга е самият човек и в нея той ще разбере себе си.
...колкото повече възвишени духове ви обичат и
изпращат своите мисли към вас, толкова Животът ви ще
бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят
за вас, толкова и Животът ви ще бъде по-обикновен.
Та сега искам вашето копие да се смекчи и от желязо да се превърне на перо; перото да се превърне на един хубав, мек език, с който да изказвате най-красивото,
най-доброто в света. Но трябва не само да го изказвате,
а и да го прилагате.
...първата фаза на всеки един Живот трябва да започва с
обработване на човешките чувства.
Божественото търпение е слушане, то е най-красивото нещо. Ако се научите всички на умението да слушате, това е много.
Ожесточението е вредно за самия човек, защото се изгубват ония връзки между него и Бога. Ако един ученик се ожесточава, той губи връзката с Учителя си. Първото условие, за да може Бог да действа във вас чрез Любовта Си, е човешкото сърце да бъде милостиво и меко – никакво ожесточение! Онова състояние, когато човек е готов като дете да възприеме, да забрави – то е милосърдие.
...духовната Радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема...Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата си духовният човек вижда Вечната радост. Той добре понася страданията – може да плаче по двадесет пъти на ден,
но вътрешно пак е радостен. Това е опитност: важното е
отвътре какво е състоянието, а не как се проявява човек
външно...И с Вярата е същото – може да дойдат отвън колебания, съмнения и други неща, но тя не се мени. Така е и с Надеждата и с Любовта. Любовта никога не се губи, тя не охладнява.
Христос казва на учениците си: „Сега имате скърби, светът ще се възрадва, а вие ще плачете, но после Аз ще ви видя и вие ще се възрадвате и радостта ви никой не може да отнеме.”
Любовта се познава по своите крайни резултати – не се заблуждавайте от временните прояви. Онзи, който ви обича на Земята, той трябва да ви сочи Пътя нагоре – сочи ли ви Пътя, той ви обича; не ви ли сочи, той не ви обича, нищо повече. Ние разбираме Обичта като подтик към целта, към благото на душата. Ако някой спъва моята душа, ако я заробва, ако ме отклонява от Пътя да разбирам Бога, каква полза имам от неговата любов? Значи Любовта в своя вътрешен смисъл се познава по това, че всеки, който ви обича, трябва да даде един вътрешен подтик на душата ви – туй наричаме ние взаимен труд, взаимна работа за самоусъвършенстване, това е красивото.
Трудът ще се съкрати; в това, именно, седи бъдещата цивилизация – да се съкрати трудът и да се освободим от този непосилен труд, който сега имаме.
Действително, много работим сега; три часа на ден
работа е достатъчна, а ние сега всички сме станали роби
на труда. Друга работа трябва вече: по-малко физическа
работа, а повече на ума и на сърцето.
За да възпитаваш ума си, за да възпитаваш сърцето си, трябва да имаш знания.
Мъчението е за по-силните натури; скръбта е само начин за развиване на известни добродетели. Когато човек се стреми да създаде нещо ново в себе си, той се мъчи. При мъчението нови неща се създават, а при скръбта
добродетелите се развиват. Така седи Истината: душата
скърби, а духът се мъчи. Когато Духът иска да създаде
нещо ново, той се мъчи, но не защото е слаб. Хората са
дали едно криво разбиране на понятието мъчение. Когато се казва мъка, може да се замести с думата усилие или с израза преодоляване на условията.
Сега трябва да се научиш, когато не се молиш, какво
да правиш.
Питам сега каква трябва да бъде вашата печалба в света? Вие трябва да печелите души! Който спечели
една душа, той е спечелил нещо добро. Какво нещо е
да спечелиш една душа? Да кажем, че някоя душа е
запленена от някой лош дух, богатството с е заграбено и ако успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство. Когато срещнеш този лош
дух – дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай
да освободиш душата. Сега се изисква най-първо да
освободите себе си – учете се да освобождавате себе си!
Малката работа, която е свършена през деня, малкият придатък в твоите мисли и чувства – това е важно. Не онова, което хората виждат, е същественото в нашата работа. В работата, която вършим за Бога, всякога трябва да има нещо, което да ни препоръчва пред онези, които са завършили този Път – работата ни трябва да е известна пред тях. А когато дойдем до тяхната висота, тогава ние трябва да бъдем идеал за онези, които идат отподир, трябва да вдигнем нашия фар и да ги насърчим. И като вървим така по Пътя, всеки да гледа този фар – няма какво да търсиш своето фенерче. Понякога мязаме на онези хора, които като Диоген денем запалват фенерчето си и вървят; питат Диоген какво търси, а той отговаря: „Хора търся.”
Този е новият начин: чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот.
...главната цел на Живота е да живеем за Бога – понеже
целият Живот е на Бога, за Него ще живеем.
Всички трябва да се въоръжите с мощна Сила и всеки ден да изпращате по нещо, ако искате да се осмисли Животът ви.
Този свят не е само за мен, но той е Живот за всички хора – всички трябва да живеят добре. Светият Живот е добър Живот. Когато го живееш, в ума ти няма нищо, което да те безпокои и всякога си радостен.
...почивката седи в добрата мисъл – ако мислим добре, ние си почиваме.
Очите нагоре трябва да гледат. Ако гледаш надолу към Земята, работата ще върви тежко.
Най-напред Любовта ще започне с маловажните работи.
Тя първоначално ще бъде осмивана – Любов, която не
се осмива, не е Любов. Когато дойде Любовта, човек
забравя смеха на хората – те се смеят, а пък той мисли
за съвсем други работи.
Понеже сте се събудили в Живота, тепърва ще срещате препятствия, защото живите хора страдат, а
не мъртвите. Камъните страдат по-малко, а растенията
повече, животните още повече, а човекът, понеже
съзнанието му е най-развито, страда най-много. А у
вярващите, у тези, които имат Любовта, страданието
е още по-голямо. Човек, който страда, живее. Някои
страдат, а ги е жал да страдат – това не е страдание.
Вие трябва да преминете най-първо през любовта на
света, докато дойдете до онази Божествена Любов, до
непостижимата Любов.
Там, отдето Христос ще дойде, хората Го отхвърлят, а там, дето Христос няма да дойде, там Го търсят. Христос никога няма да дойде там, дето хората Го търсят.
Ако ние обичаме Бога, Той трябва да дойде при нас и ако Бог ни обича, ние трябва да отидем при Него. Ако Бог ви е оставил, Той ви чака да Го обикнете, за да дойде при вас. Когато дойде някоя болест, значи Господ иска да ви повика за онзи свят, но вие казвате, че не сте готови още.
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.”
Пътят е материалният живот с всички негови блага,
Истината е знанието, а пък Животът, това е сърцето,
всичко онова, което желаеш. Само когато познаваш Бога,
всички материални блага ще дойдат. Когато познаеш
Истината, тя ще внесе Светлина в теб. Бог не само е създал човека, но е вдъхнал в него жива душа – това е Живият Христос. Сърцето ще се обнови, тогава ще разбереш какво нещо е Истината. Когато животът на Земята почне да ти става ясен, ще се зароди в теб желание да помагаш – тогава си в Пътя на Истината. Когато имаш Любов към всичко, тогава си в Живота. Това е цяла една наука, която тепърва трябва да учите.
Жената се отличава на Земята с едно качество: за нея
Вярата трябва да бъде закон.
Във всичко ще вярваш! Именно онзи, който не вярва във всичко, е лековерен. Той вярва в това, в което не може да се вярва.
На Земята вие не се намирате в завършен свят, но в един свят, който е в процес, който сега се развива.
Първото условие, като жени, е да имате пълна,
абсолютна Вяра. Дори когато знаете, че ви лъжат, трябва
да приличате на извора – който и да дойде да пие, даже
и разбойник да е, да се не смущавате; дори да дойде
някой вълк, мечка, змия или паяк, вие да кажете: „Няма
нищо”; дори водата ви да отиде при някой трън или при
някоя нечистотия, вие да кажете: „Няма нищо.” Вие не
трябва да се смущавате, че това, което излиза от вас, се е
изцапало. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше
да помага на хората, тогава какво щеше да стане с тях?
Тогава всички бихте измрели.
...не можеш да предадеш едно учение, една добродетел
комуто и да е, ако тази добродетел не е в теб – това е закон.
Ако си жена, ти имаш най-голям чин, който Бог може да ти даде в света.
Човек трябва да станеш – това е третото положение. Да
станеш човек, значи да хармонизираш тези два полюса
в едно, т.е. и двата полюса трябва да бъдат еднакви – и
мъжът, и жената.
Вашето противоречие седи в това, че трябва да поправите света, а пък трябва да поправите и себе си. А за да поправите себе си, трябва да имате един основен закон: не трябва да съжалявате, че сте жени. Бог, Който е мислил толкова, ви е направил жени – това е най- голямото щастие за вас. Ако човек нямаше сърце и ако
нямаше душа, тогава на какво щеше да прилича? Тогава в света нямаше да има никаква проява. Един човек без сърце или един човек без душа би бил един жесток човек. Следователно на вас Бог ви е дал служба да
развивате сърцето си и да служите на душата. В този
живот вие се повдигате и се приготвяте не за Земята.
Ако направиш нещо, което Бог не иска, то значи да спънеш своята еволюция.
Върху страха е създадена човешката съвест, човешката справедливост. Ако нямаше страх, ти нямаше да бъдеш справедлив...
Всички тези мисли и чувства, които измъчват човека, ще се превърнат за ваше лично Добро. Целият ваш бъдещ живот, вашите сили, вашето бъдеще зависи от това, което преживявате. Радвайте се, че преживявате
тези страдания!
Не по Бога трябва да живеем ние, но Бог в нас трябва да живее.
Казваш: „Невъзможно е това да стане с мен!” – ако може да стане с някой друг, може да стане и с теб.
Неща, които веднъж са станали, по същия начин не
могат да станат с вас. В Природата нещата не могат да
станат два пъти по един и същ начин.
Първо трябва да придобиете онова състояние, при което всички ваши нужди да не ви смущават. Ако човек служи на Бога с разбиране, всички негови нужди ще се задоволят.
Вие искате преди всичко да живеете между съвършени хора – това би било идеално, но след като няма такива съвършени хора?
Писанието казва: „Страхливите няма да наследят Царството Божие.” Защото страхливите, когато тръгват за Невидимия свят, ще ги опитат с най-големите фиктивни изпитания, те ще се уплашат и няма да влязат – и да искат да ги вкарат, пак няма да влязат.
Христос, когато дойде на Земята, беше поставен в едно странно положение: пратен беше да слугува на хората, които бяха много по-ниско от Него. Затова не трябва да ви дотяга Животът – ще вземете пример от великите души, които са живели на Земята и са прекарали живот на смирение. Трябва да знаете, че смирението е посоката, по която върви Божията благодат. Човек, който няма смирение, не може да приеме Божието благословение – щом си горд, ти си висок връх, към който не може да отива Божието благословение. Ти трябва да бъдеш смирен, кротък, милосърден, добър, за да дойде Божието благословение към теб. Защо трябва да бъдеш добър? За да дойде Божието благословение към теб.
Всички трябва да научите Пътя на Любовта. Когато човек е умен, добър и душата му е пълна с Любов, той ни най-малко не трябва да мисли как ще прекара живота си на Земята. Трябва да мисли как да изпълни Волята Божия и как да бъде полезен на ближните си. А като мисли за ближните си, човек трябва едновременно да мисли и за себе си. Защото само водата, която тече, остава чиста и нейното дъно остава чисто.
Ако спреш гнева в себе си, то енергията му можеш да я пренесеш в някоя по-горна област на твоя мозък – с тази енергия ти ще помислиш за светиите, за Бога.
Знаете ли за онзи гръцки философ, който след като се научил да живее естествен живот, оставил за себе си само едно канче, но когато видял, че някои пият вода с ръка, хвърлил и него.
Ако вие помогнете на една болна или обезсърчена
сестра, вие помагате на себе си – всичко, каквото може
да направите на другите, ще се отрази върху вашия
духовен живот.
Невидимият свят има за цел да преобрази хората. Това е едно Ново учение – Съществата идват от Невидимия свят и всеки ден ще ви казват по нещо ново. Трябва не само да вярваш, но да влезеш във връзка с по- напредналите братя и сестри, и ако ти ги обичаш, и те ще те обикнат. Ако те идват всеки ден, тогава работата върви добре, тогава си весел и добър. Защото тези Същества, които идват от Невидимия свят, проявяват един живот по закона на съответствието – ако човек живее между млекопитаещите, не може да научи нищо, но ако живее между разумните хора, ще научи много добри неща.
Въпросът седи в това човек да бъде проводник на Божествената Любов, да бъде във връзка с Реалността и да знае какво нещо е тя. Както човек идва в съприкосновение със светлината на Слънцето, така трябва да бъде в съприкосновение с Божествените мисли – той трябва да има тази опитност. Някой може да ви разказва своя опитност, но тя може да бъде само
подбудителната причина, защото единствено това, което сами опитате, може да ви ползва.
Винаги повдигайте ума си! Никога не се спирайте върху отрицателната страна на Живота! Защото всеки, както и да е мислил, ако е мислил зле, няма от това придобивка. Образно казано, ако водата е станала мътна,
това си има своята причина; ако хората са станали лоши,
това си има своята причина. Причините не произтичат от самото Битие – има едно вътрешно отклонение и
тогава се създава злото в света. Щом допуснеш най-малката отрицателна мисъл, тя може да стане проводник
на бъдещо нещастие.
...всеки човек, когото срещате, все ще ви даде нещо, което друг не може да ви даде, и вие ще му дадете нещо, което друг не може да му даде.
Човек, бил той млад или стар, трябва да бъде извор – тогава никога няма да бъдете стари...Човек остарява само в едно отношение – той трябва да остарее, за да замине за другия свят. Старият човек е узрял плод, само старите хора се ядат. Младите хора са зелен плод, а старите хора са узрял плод. Щом остарееш, ще дойдат отгоре, ще те приберат в кошницата и ще те занесат горе – какво лошо има в това? Някой казва: „Да не би да умрем!” Аз не искам да умирате, но искам всички да узреете, всички да живеете.Човек трябва да живее в света и да стане един узрял плод.
Гладуването в света, това са непостигнати желания... Непостигнати желания са тези, които не вървят по онзи Божествен път.
Страданията са необходимата връзка, която показва какви трябва да бъдат отношенията в света.
Любовта има за цел да подкрепи Живота, а не да подкрепя болния. Когато е болен някой, той може да бъде гледан, но целта на Любовта не е да гледа болни, целта на Любовта не е да търпи грешните – това са вметнати неща. Целта на Любовта е да развие добродетелите.
С какво може да смените търпението?
Реплика: Със самообладанието.
Ако нямаше мъчения, скърби, страдания, щяхте да приличате на рохки грънци, които като ги бутнеш, се чупят, а пък чрез несгодите човек става пъргав и еластичен. Който е боледувал много, лесно преодолява една нова болест, а други, които не са боледували, могат да умрат.
Човек трябва да има разумна мисъл, понеже светът, в който живеем, е разумен и тези, които го управляват, са красиви. Те не са стари, а са свежи, в тях има жив
поглед, нищо костеливо няма да видиш в тях.
Самовъзпитанието изисква при всичките несгоди и неволи в Живота да имате Знание.
Човек е запалена свещ и трябва да се усили неговата
Светлина.
Същественото е да дойдем до искрения Живот. Човек, който страда, цялата Земя може да носи на гърба си щом не може да носи цялата Земя на гърба си, той не е страдал. Аз търся хора на страданието, аз съм петимен да
видя човек, който страда – много красиво е страдащото
лице! Аз не съм намерил още страдащ. Някой казва:
„Знаеш ли колко страдам?!” Погледна го и отговарям:
„Не си дошъл още до страданието; до скръбта си дошъл,
а в страданието има нещо обновяващо, има Надежда.”
Човекът на Надеждата е в положението на змията, която
е хвърлила кожата си – погледът му е жив, с надежда, а
не с обезсърчение, сериозен. В света страданието носи
най-хубавите работи. А пък Радостта, която човек може
да има, е качество на Ангелите – тя означава, че човек е
влязъл в техния Живот. Страданието е нещо възвишено,
благородно. Всички светии са страдали, Христос е
страдал, всички Учители са страдали – страданието е
последното, с което завършва еволюцията.
Събуди в себе си Божественото, мисли за Божественото, за да те освободи от всички мъчнотии!
Слабата памет показва, че има стълкновение между ума и сърцето – когато имаш разнородни мисъл и чувство, които не си хармонират, тогава винаги паметта отслабва.
...страданията на Земята са едно приготовление, за да оцените благата, които ще ви се дадат. Ако тук страдате, вие сте съучастници на радостите, които ще имате. Както сте съучастници на страданията, така ще бъдете съучастници и на радостите. Онова, което ви се дава на Земята, е за да придобиете по-големи блага. Това е истинското верую, с което трябва да вървите по правия Път на Живота. Ако имате друго верую, ще имате разочарование.
...човек живее отчасти, докато се родят в него едно желание и една мисъл, които да бъдат център на целия човешки Живот. Този център е Любов към Бога, която трябва да осмисли Живота така, че този Бог да бъде навсякъде с вас и когато Го повикаш, да те послуша.
...красотата е качество на човешкия ум, на човешката душа и има свой външен израз.
И вие сте дошли на Земята да научите нещо. Първото нещо е да научите търпението, второто нещо е да научите въздържанието и третото нещо е да можете да се справите с всяка една мъчнотия.
...каквито са вашите отношения към духовното, такива ще бъдат отношенията на всички Сили, които действат в Природата, към вас. Но законът на Любовта е разумен. Ако вие имате закона на Любовта, тогава пак ще минете през извести мъчнотии, но лесно ще минете и ще се спогаждате. А ако не живеете в закона на Любовта, тогава ще дойдат най-големите мъчнотии. Когато има Любовта, човек има прозорливост, предвижда нещата, приготвя се и знае как да постъпва. А когато изгуби Любовта си, той изгубва своето равновесие.
Училище наричам състоянието, когато слизаш надолу, за да имаш сила да се качиш нагоре. Когато направи
погрешка, силата на човека седи в нейното изправяне.
Трябва да живеем така, както светиите са живели.
Времето за всички е дошло. Не е дошло времето всички да станат съвършени и всесилни, но времето за всички е дошло да бъдат добри и умни.
