„Хората са били като животни. Те престанали да бъдат животни, когато мъжът почнал да цени у жената красотата. Но жената била по-слаба физически от мъжа; а мъжът бил груб. Тогава всичко се решавало със сила. Мъжът си присвоил жената, чиято красота започнал да цени. Тя станала негова собственост, негова вещ. Това е царството на Астарта.
Когато се развил още повече, той започнал да цени красотата й повече от преди, той се преклонил пред красотата й. Но съзнанието й не било още развито. В нея той ценял само красотата. Тя умеела да мисли още само върху онова, което чувала от него. Той заявявал, че само той е човек, тя не е човек, и тя още гледала на себе си само като на прекрасна скъпоценност, която принадлежи на мъжа – тя не се смятала за човек. Това е царството на Афродита.
Но ето, у нея започнало да се пробужда съзнанието, че и тя е човек. Каква скръб е трябвало да я обземе и при най-слабата поява у нея на мисъл за човешко достойнство! Защото тя още не била признавана за човек. Мъжът още не искал да я има край себе си като другарка, освен като робиня. И тя казвала: аз не искам да бъда твоя другарка! Тогава страстта към нея го карала да моли и да се смирява и той забравял, че не я смята за човек, и я обичал, нея, недостъпната, недосегаемата, непорочната дева. Но щом повярва на молбата му, щом само се докосне до нея – горко й! Тя попадала в ръцете му, тия ръце били по-силни от нейните ръце, той бил груб и я превръщал в своя робиня, и я презирал. Горко й! Това е скръбното царство на девата.
Но минали векове: моята сестра – познаваш ли я?... …Тя е била винаги, тя е била преди всички, тя е съществувала още откакто имало хора, и винаги е работила неуморно. Тежък беше трудът й, бавен успехът, но тя работеше, работеше и успехът растеше. Мъжът ставаше все по-разумен, жената все по-твърдо и по-твърдо се осъзнаваше като равен нему човек – и дойде време, родих се аз.
Това беше неотдавна, о, то беше съвсем неотдавна. Ти знаеш ли кой почувства пръв, че съм се родила и каза на другите? Това го каза Русо в „Новата Елоиза”. В нея хората за пръв път чуха от него за мене.
… У мене има наслада от чувството, каквато е имало у Астарта: тя е родоначалничка на всички нас, другите царици, които са я сменили. У мене има упоението от съзерцанието на красотата, което имаше у Афродита. У мене има благоговение пред чистотата, което имаше у Непорочността.
Но всичко това у мене не е така, както е било у тях, а по-пълно, по-висше, по-силно. Това, което е имала Непорочността, у мене се съединява с онова, което е имала Астарта, и с онова, което е имала Афродита. И съединявайки се у мене с другите сили, всяка от тия сили става по-могъща и по-силна от съюз. Но повече, много повече могъщество и прелест получава всяка от тия сили у мене с онова новото, което имам у себе си, което не е имала нито една от предишните царици. Това ново у мене, онова, по което се различавам от тях е равноправието на обичащите, еднаквото отношение между тях, като хора, и само от това ново всичко у мене е много, о, много по-прекрасно, отколкото е било у тях.
Когато мъжът признава жената равноправна на себе си, той се отказва да гледа на нея като на своя принадлежност. Тогава тя го обича, както той я обича, само затова, защото иска да обича, ако не иска, той няма никакви права над нея, както и тя над него. Затова аз съм свободна.
От равноправието и свободата и онова мое, което е било у предишните царици, добива нов характер, висша прелест, прелест, каквато не са познавали преди мене, пред която е нищо всичко, което са познавали преди мене.
Преди мене не са познавали пълна наслада от чувствата, защото без свободно влечение на двамата обичащи се нито един от тях няма светло упоение. Преди мене не са познавали пълна наслада от съзерцаване на красотата, защото, ако красотата не се разкрива свободно, няма светло упоение от нейното съзерцание. Без свободно влечение и насладата и възхищението са мрачни пред онова, което те са у мене.
Моята непорочност е по-чиста от оная Непорочност, която говори само за чистотата на тялото: аз имам чисто сърце. Аз съм свободна, защото у мене няма измама, няма преструвка: аз няма да изрека дума, която не чувствам, аз няма да дам целувка, в която няма симпатия.
Но онова, което е ново у мене, което дава висша прелест на онова, което са имали предишните царици, то само по себе си става у мене прелест, която стои над всичко. Господарят се стеснява пред слугата си, слугата се стеснява пред господаря; човек е напълно свободен само с равните на себе си. С нискостоящ е досадно, само с равен е напълно весело. Ето защо преди мене и мъжът не е познавал пълно щастие в любовта; онова, което е чувствал преди мене, не заслужава да се нарича щастие, то е било само минутно опиянение. А жената, колко жалка е била преди мене жената! Тогава тя е била подчинено, робуващо същество; тя се е страхувала, преди мене тя е знаела много малко какво е любов; където има страх, там няма любов.
Ето защо, ако искаш с една дума да изразиш какво съм, тая дума е – равноправие. Без него насладата от тялото, възхищението от красотата са досадни, мрачни, отвратителни; без него няма чистота на сърцето, има само измама с чистотата на тялото. От него, от равенството, идва и свободата ми, без която не би ме имало.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар