Тази книга съдържа избрани мисли от Словото на Учителя Беинса Дуно, подбрани и систематизирани от Георги Радев през 1939 г.
От книгата съм избрала да споделя извадки, които са ми направили по-силно впечатление, обогатили са ме и ми помагат да преодолявам трудностите в собствения ми житейски път:
Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Това отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа". Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои.
Човешките души се различават, „защото всяка душа представя едно състояние на Божественото Съзнание”.
Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините.
Да възлюбиш душата на човека - в това се състои истинският морал. Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум.
Красотата е също израз на Истината. Каквото е красотата по отношение на човека, такова е Истината по отношение на Божествения свят.
Понеже Истината принадлежи към света на безсмъртието, за грешните хора тя е недостъпна. Да се говори на грешните хора за Истината е все едно някой математик да говори на един неук човек за висшите математически проблеми.
Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината обаче е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. В това се състои нейната съвършена красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината.
Герой в света може да бъде само онзи, в когото живее Истината. Само той може да се жертва, и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко - Любов към Истината!
И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности.
Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва у онези, които Го любят.
Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта.
Любовта стои над всякакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма. Там съществува само Любов.
Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да люби от само себе си - не може. Да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта Си към тебе на Земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако на Земята има само един човек, който те обича, то е достатъчно.
Спасението на човека зависи изключително от Любовта. И когато Любовта се прояви в човека, той даже да е паднал, може веднага да се повдигне над условията.
Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа:
като стремеж в сърцето,
като чувство в душата,
като сила в ума,
като принцип в духа.
А това е целият цикъл на развитие от начало до край.
Физическата светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина.
Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и мъдрост, а не от неговата Любов.
Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само мъдрецът може да слави.
Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. В него има желание и най-малкото същество, което види - да го обикне, да му направи някаква услуга. Защото мъдрецът еднакво цени и големите и малките неща.
Мъдрецът живее без закон. Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мъдрецът живее според онзи жив закон, който Бог е написал в душата му. Той се намира извън условията на временния живот.
Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на Живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието.
Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети.
Учи се при този, който носи светлина.
Души, които не искат да светят, са души, които се борят с Бога.
Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, където няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда. Няма ли Правда, всички сладки думи са празни.
Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг.
Виждате ли доброто, то ще произведе в душата ви свещен трепет.
Има само едно същество в света, абсолютно добро в пълния смисъл на думата - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло, комуто и да е. И покрай най-малката мушица да "мине" Господ, Той ще й се усмихне и ще й даде всички условия за живот и развитие.
Бог никого не съди. Той никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни. Бог оставя всички същества абсолютно свободни. Той никога досега не е казал на никое същество във Вселената, колкото и малко да е то: "Направи това!" или "Служи Ми!" Той му показва пътя, но го оставя свободно, само да направи своя избор - да извърши онова, което то счита за добро.
Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази светлина, чрез която да познаем, че Той е Любов.
Иска ли човек доказателства за съществуванието на Бога, той е прекъснал - в съзнанието си, своята връзка с Него.
…човек ще разбере, че той се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази Любов, а не да бъде слуга на човешки разбирания.
"Бог е Любов, която трябва да опитате вътре в себе си."
Чуеш ли хората да казват, че не вярват в Бога, взри се и ще видиш - те сами себе си смятат за божества.
Питайте се, не дали Бог ви люби - Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби, а вие любите ли Бога?
И опитвайте Любовта си с едничката сигурна мярка: що е по-силно у вас, вашите желания ли, или Любовта ви към Бога?
Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат.
Силен е само човекът на Любовта, човекът на истината… Силен човек е онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели.
"Исус" е всеки, който страда и като герой носи своите страдания. "Исус" е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение.
"Христос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите…
…най-ценното у човека - това е неговият характер.
Въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове.
Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта - "манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака - то е неговият разум. Но Аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно.
…първото качество на истинския човек е Любовта. Любовта е божественото в човека. Без Любов човек се превръща в животно. Без Любов, той е изложен само на грехове и престъпления.
Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие".
Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от великия Космичен Човек. Като такъв, той заема точно определено място в Живата Природа и играе определена роля. Без него Вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония.
…само истински разумният може да бъде свободен.
Умен човек, може да бъде само добродетелният човек.
Смиреният човек, в истински смисъл на думата, е човек с мощен дух.
…който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа. А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на Вечността.
Духът в Своята същина е един, но в проявите Си Той е множество. Единство и множество - това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия Си полюс до другия. Затова казвам: Един е Духът, много са духовете. Духовете - това са дихания, родени от едното Дихание. В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото Му разнообразие. И величието на Божия Дух се проявява в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива, какво е Бог.
Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: Божествен, ангелски и човешки.
Любов, Радост, Мир - това е Божественият триъгълник. Любовта е бащата, радостта - майката, мирът - тяхното дете.
В триъгълника на ангелския свят дълготърпението е бащата, благостта - майката, а милосърдието - детето. Придобийте тези качества, и вие ще бъдете между ангелите!
В третия триъгълник вярата - това е бащата, кротостта - майката, въздържанието - детето. Придобийте тези качества в техния дълбок, мистичен смисъл и вие ще влезете между светиите!
Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през още милиони форми. Когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа и тогава няма да има отделно душа и дух. Тогава вечният живот ще се прояви.
Душата - това са възможностите на духа.
Първият стремеж на духа е стремеж към живота.
Вторият стремеж на духа е стремеж към знание.
Третият стремеж на духа е стремеж към свобода.
Човешкият дух учи човека на всичко. Той подтиква човешката душа към растеж и развитие. Душата е съкровищница на човешкия дух. Тя носи всичко онова, което той е придобил от незапомнени времена до днес.
И когато тялото на един човек се съгражда в утробата на една майка, духът на човека взима участие заедно с духа на майката при изграждане на тялото.
Духът създава формите, а материята индивидуализира Духа. И това, което наричаме борба между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна, и Духа, който е пълен с живот, то е стремеж на последния да я направи по-пластична и по-податлива на Неговата творческа работа.
Почитай духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията воля! Защото човешкият дух винаги върши Божията воля. Той върши онова, което е научил от Бога.
Любовта ражда Доброто.
Само Доброто може да подкрепи живота, само Доброто може да го подхрани. Когато Бог се ограничава, ражда се Доброто в света.
Злото, което сега съществува в света, е неизползваното Добро в миналото.
Добрите хора са истински силните хора в света. Ала хората мислят, че Злото в света е силно. Злото е силно само затова, защото хората го обичат. Обичта към Злото му придава сила. Злото черпи сила от Любовта.
…животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира.
Доброто е първата връзка между хората. То е единствената материална връзка, която истински свързва хората. Нещо повече - доброто е първата истинска връзка между душите на всички хора, все едно дали са те на Земята, или на Небето. Без добро, вие не можете да добиете никакво знание. С познаването на доброто започва знанието.
Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро.
За да бъдеш съвършен, ти трябва да бъдеш силен в доброто.
Хората днес са роби и, за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на онази първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода. Защото първоначално всички същества са създадени свободни. И ако свободата отпосле е изчезнала в света, причината е човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили. Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той не след дълго време, пак тръгва по стария път.
Ето защо, ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една-едничка връзка - с Бога, а с всички други същества той трябва да има само отношения.
Защото свободата изисква във всеки момент, човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това именно седи неговата свобода.
…свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен.
Светлината - това е творчески акт на Великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.
Светлината - това е първият акт на пробуждане в Живата природа. А под пробуждане ние разбираме - минаване от безграничното състояние на природата към граничното.
…от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които, като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните седи нещо разумно.
Светлината произтича от живота. Щом се прояви Любовта, ражда се животът… А светлината… е произвела всички живи форми в Природата. Тя е най-великият деец в творческата й работа.
Бог сам по Себе Си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната светлина.
За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение.
…за онези, които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.
Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено.
…човек се познава по светлината на своя живот.
Ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свят, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят.
Всички добри хора имат "звезди". И това не е само фигура на речта, а една реалност. Целият настоящ живот на човека, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост от светлината на неговата "звезда". Тази звезда е съкровище на неговия живот.
Когато тази светлина обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее човек. В него се заражда и тихо, и непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим.
Светлината пред нищо не се спира - тя прониква и в най-затънтените места, да ги освети и оживотвори. Това е велико смирение. От светлината трябва да се учи човек на смирение.
Дружи с това, което свети - Мъдростта! Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха - светлината. Защото светлината е дреха на знанието.
Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот.
Мъдростта е това, без което никакво движение не съществува.
Истината е това, без което никаква граница не съществува.
Любовта е начало на живота. Истината е край на живота. Това са двата предела на Великото в света. Това, което се движи по средата и оформя нещата, е Мъдростта. Мъдростта не може да работи, ако няма едно начало и един край. Между тях работи Мъдростта - в междината, образувана от началото и края, която пълнят всички вечности, без да могат да я изпълнят. В тази междина се движи Мъдростта и изяснява, какво са Любовта и Истината.
Любовта е начало на всяко битие. Истината е крайният предел на Битието, върховната му цел.
Зад Истината няма нищо. Зад Истината не може да се отиде. Всяко нещо, което е сътворено, след като се движи, движи, най-после ще спре до Истината. То може да се движи милиони и милиарди години, но като дойде до Истината, там ще спре. И тогава едно от двете: или ще се съобрази със законите на Истината и ще живее според тях, или ще стане на прах и пепел.
Истината не може да се каже. Тя се живее.
Ако ти със своята Любов не можеш да преминеш от началото в края и да влезеш в Истината, и ако с твоята истина не можеш пак да минеш от края в началото, ти никога не ще разбереш, какво нещо е животът… А кое може да свърже началото и края? Само Мъдростта.
Живата Природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива.
…когато говорим за Вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични.Тези именно същества са, които придават ценност на целия Космос.
…за погледа на онези, които имат космично съзнание, целият Космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява.
…ние наричаме разумна Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието. Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото Начало на живота. То е свързано с проявеното.
…Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава.
Обикновените хора, които виждат едно малко сечение от света, мислят, че Природата е нещо механично, неразумно, в което царуват случайности. Очевидно те проектират себе си в Природата.
…Природата не търпи еднообразието и повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро.
Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тези закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват онези два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот.
Има две велики течения: едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката; другото, което постоянно расте, от безкрайно малкото, от клетката - към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа.
И съвременните хора са на погрешен път, като мислят, че могат да завладеят Природата… Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа.
серафими - Братя на Любовта;
херувими - Братя на хармонията;
престоли - Братя на волята;
господства - Братя на интелигентността и радостта;
сили - Братя на движението и растенето;
власти - Братя на външните форми и изкуствата;
началства - Братя на времето, състоянието и такта;
архангели - Братя на огъня и топлината;
ангели - носители на живота и растителността.
Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души.
Всички вкупом представят великия Космичен Човек.
…има три вида слънчеви системи. Първите, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност Божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя.
И Небето, за което се говори в свещените писания, не е онзи син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват Небето, са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия Космос и движи като една колективна сила всичко в света.
… са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината. Той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени.
Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две велики царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на Земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използвали разумно.
И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на Земята процъфтяват култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика Любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с онези велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие. В своята велика самоотверженост тези любящи служители на Бога сами слизат на Земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на Земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които помагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно братство. То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа сред техните братя. В съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство. Те се отличават с високо организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот. Тяхното из-ключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на Земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, Божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на Земята с хиляди години. Минали през процеса на възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане. Тези човеци, наречени "синове Божии", в чиито духове и души Бог живее, които са свързани с целия разумен свят, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи, са онези именно велики души, Учители на човечеството, които са достигнали най-високите прояви в мисъл и дело - във всички направления. Те са онези мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред. Зад всяка духовна дейност на Земята, зад всяка духовна проява стоят тези братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант или художник стоят пак те.
Защото, за да се прояви един гениален човек на Земята, трябва хиляди гениални души да се обединят и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него.
Що е Христос? - Христос е колективен дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и живот. Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение - това е Христос. В този смисъл той е Глава на Великото Всемирно братство.
Единствената Велика общност, която сега съществува в света, това е Великото Всемирно братство.
Онези членове от Великото Всемирно братство, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъднини, не образуват някакво видимо за хората общество или организация. Те съставят един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, сред които хората живеят.
…дълбокия смисъл, който се съдържа в понятието "Бял Брат". Ако е въпрос за сила, тези Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават функциите на човешкия мозък, че в един ден могат да приспят цялото човечество. Какво представляват и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези Велики братя? Ала те не искат да си служат с крути мерки - те оставят хората сами да опитат нещата, макар с цената на хиляди страдания, защото само страданията са в сила да ги облагородят и изправят.
И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - синовете Божии - са най-разумните същества, които живеят според Божия закон и вършат Неговата воля. Няма да остане народ в света, който да не изпита силата и могъществото на тази правова държава.
Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло братство, работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват така нареченото Черно братство. Черното братство е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото братство работи в клоните и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, Черното братство работи в корените на живота. Докато Бялото братство работи в главата и гърдите на космичния човек, Черното братство работи в стомаха, черния дроб и червата. Бялото братство, следователно, е свързано с положителните сили, с Доброто, а Черното братство - с отрицателните сили, със Злото, в най-широк смисъл на думата. И едните, и другите сили обаче са нужни засега за проявата на живота. Службата им е строго разпределена.
Освен тези две школи, има една трета школа - школата на Великите Учители, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните, и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са онези Велики Учители на Всемирното братство, които направляват целия Космос и които след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Под ръководството на техния мощен дух са слезли някога от високите върхове на Битието онези възвишени духове, които са създали слънчевите системи - в това число и нашата. Те са създали и устроили Първичната "космична" земя, някогашния "рай". На тази "космична земя" и досега живеят онези съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите Предци на човечеството.
Тези Творци на миналото, тези велики Предци и днес пак слизат на нашата земя. И те ще я превърнат в рай. С тях ще дойдат и онези сто четиридесет и четири хиляди души, за които се говори в Откровението, и между които има представители от всички народи на миналото и настоящето. Ще дойдат всички светии, адепти и Учители от памтивека. Те ще впрегнат с мощния Си дух всички пробудени души от четирите краища на Земята и всички заедно ще въведат истински ред и порядък в света. След свършване на своята работа те ще се оттеглят и ще оставят човеците да живеят и да работят при новите условия. Така ще се възстанови съобщението между видимия и невидим свят… Тогава всяко дихание ще хвали Бога в свещен мир и хармония.
Бог създаде земята, за да бъдат хората добри.
Бог създаде водата, за да бъдат хората чисти.
Бог създаде въздуха, за да мислят хората право.
Бог създаде светлината, за да ходят хората по правия път.
Земята ще остане само за добрите хора. Лошите хора ще отпаднат и ще се изтощят.
Засега още лошите хора управляват Земята. Но и това е до време. Било е време, когато животните са я владеели и управлявали. Сега я управлява човекът-животно. Но иде време и дошло е, когато "кротките ще наследят Земята" и ще я управляват.
Истинският човек е добрия човек.
Искаш ли да станеш силен, служи на Бога!
Не питай, дали хората са добри. Важно е ти да си добър.
Понеже ние се движим и живеем в Бога, Той постоянно ни наблюдава… А когато Бог мълчи, праща ни страдания. Когато Бог говори, създава ни радости.
Един Учител има в света!
Един е Учителят, който носи истинското знание. Той има много проявления в живота, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговата проява, едновременно с това ще намери и себе си. Закон е - като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си, това е най-свещеният момент в живота. За този именно момент човек живее.
Може да бъде Учител само онзи, който е осенен и помазан от Божия Дух.
Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, Духовен и Божествен свят и са имали откровението на целия Космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават онези строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие.
Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре. Има обаче грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт. И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява. Ала и когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества. Учителят употребява всяка дума на мястото й. Той знае: защо е употребил една дума и какво въздействие ще произведат нейните трептения.
Понятието за Учител е строго определено в Живата Природа.
Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само онзи, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тези закони, той е ученик.
Учителят, в истински смисъл на думата, е съвършен човек.
Само Учителят може, с право, да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия Космос. А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия Космос, те са Божествени.
Идването на един Учител на Земята е разумен акт на цялата Жива Природа. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място. При това на Земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване. Само за да набележа бегло пътя, по който тези условия се създават, ще кажа: Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия - в смисъла, който Живата Природа придава на тези думи. А за да се яви един велик Учител, трябва да се родят десет светии. Ясно е тогава, защо Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия Космос.
Вдигнете сега главите си, обърнете се към Великия Учител и кажете: "Учителю благи, искам да изпълня закона Ти!"
Само така ще станете ученици на Великия Учител и служители на Живия Бог.
Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет. Какви са възгледите на праведните, можете да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите нито в Стария, нито в Новия Завет, нито в научните и етични системи на днешния свят.
Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството.
В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а когато дойдете като ученик на Земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества… Животът на ученика включва ценностите на тези четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава.
Старозаветните търсят богатство и имот. От несгодите на живота те се озлобяват.
Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.
Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.
Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните.
И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават.
И ако Ме питате, какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, светлина, мир и радост за душите! Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега. Не ви говоря за мъдростта и истината - за тях ще дойде друга епоха. Те не са за днешните времена. Сега на учениците им трябва Любов, но не без светлина, светлина, но не без мир, мир, но не без радост. На тях им трябват Любов със светлина, светлина с мир, мир с радост. Всички тези неща са свързани в едно.
Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта.
Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата Любов. В Царството Божие по благодат на се влиза.
Ако чрез знанието не може да се придобие живота, то е безполезно.
В света има един свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога.
"Нашият Бог е огън пояждащ", се казва в Писанието. И наистина, този огън пояжда, но какво? - Смъртното, тленното, греховното. Когато той действа в света, едни от хората изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват.
Любовта носи свещеният огън, в който е скрит животът.
Немислима е,… проявата на която и да било добродетел без свещения огън… Без него всичко престава да расте.
Човек няма защо да пали свещения огън. Той трябва да се научи само да го поддържа. Защото сам по себе си този огън никога не гасне.
Тези тела, чрез които функционира съвършеният човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истински смисъл на думата тела. Всъщност, само три от тях са тела, а другите четири са обвивки.
Аз давам един нов превод на тези три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на мъдростта и тяло на истината. Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на мъдростта и тялото на истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи.
Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта.
И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, където настъпва пълно примиряване на противоречията. Причинният свят е свят на примирение.
…в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват във физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно развито тяло на Любовта.
Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него.
Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено.
Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос…
Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички Божества, събрани в ума на Христа, представят Божествената му страна. Това е "космичният" Христос - проявеният Бог в света… Той говори за Себе Си като дух, който ще пребъдва на Земята "до скончание на века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни.
Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята.
Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на Божествената истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един Всемирен закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци следователно са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа.
"Аз съм Пътя, Истината и Живота."
Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата.
Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа.
Истината - това е проява на единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества.
Христос донесе на Земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи.
…Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, Божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога.
И когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, подразбира се онова съединение на Исуса с колективния дух на разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на Земята. Защото такъв е законът на Земята - за да се върши Божието дело, трябва един човек на Земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух.
Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос.
…усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот.
И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел, какво ще стане, не можеше ли той да предотврати страданията, които са го чакали? Пред него е стояла алтернативата - или да призове "ангелските легиони", с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята.
В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато Аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях Той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората Му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите Му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е Любов! Това е канара, която нищо не може да разбие.
Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението Си победи смъртта. И така, както в страданията нему се разкриха тайните на миналото, така във възкресението той получи откровение за бъдещето.
Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: "Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам!" Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос!
Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? Като излезе из тялото Си и отиде при Йосифа Ариматейски.
Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото Си в гроба, защото то беше живо. Той сам го възкреси.
Ангелът, който причини смъртта Му, занесе душата Му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането Си в ада Той причини цяла революция - Той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението Си Христос беше сам - в ада Той беше вожд на цяло войнство от ангели, които очистиха ада от всички затворници.
С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота.
…Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, Който внася живот, светлина и свобода за всички души, Който повдига и събужда у тях Любов към всичко.
Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде повторното идване на Христа на Земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди.
Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще!
Ето защо не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на две хиляди години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което Той е говорил в течение на трите години, през които е проповяд-вал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което Той е говорил в течение на тези две хиляди години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те обаче някога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици.
Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото Си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, Той даде много малко на тогавашните хора. Хората по онова време не бяха готови за наука. Ето защо Той им говореше с притчи. Христос не искаше да даде оръжието Си в ръцете на невежите, за да го обърнат против Него.
Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва, преди всичко, великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това.
Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци - братя, в които живее възкръсналият Христос - живият Христос на Любовта. Основата на тази култура ще бъде Любовта.
Знайте, че има само един Христос на великата Любов, Който сега действа в света, Който действа в душите на човеците… Най-сетне, като историческа личност, хората достатъчно Го познават, но като жива Любов те не Го познават.
За живия Христос ви говоря Аз, за онзи Христос, Който носи в Себе Си живот, Който носи живото знание и светлина, Който носи истината и свободата. За онзи Христос, Който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, Който се нарича Глава на Великото Всемирно братство. Него познават всички велики души и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Той, какъв е бил, къде е сега, какво място заема в "йерархията на учителите"... Те не спорят, защото знаят абсолютно, какво място в Цялото заема Христос, така както знаят, какво е мястото и на другите велики хора, които са се явили и се явяват в света.
…за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал, преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята. А какво може да види един паднал човек?
Поднасяйки тази книга Избрани мисли из беседите на Учителяние, негови ученици, сме убедени, че изпълняваме един любовен, един свещен дълг към всички онези наши братя по цялата земя, за които тя е предназначена…
И вярваме, че след като вкусят от благите плодове, те ще посадят семената им в градината на своя живот и в градините на своите братя.
