...винаги се е държал безочливо с обществеността. Това е едно от нещата, които го направиха годен за политическа кариера.
...той е самотен като падаща звезда.
Физиците го наричат брауново движение - безразборното сблъскване на молекули във въздуха. То произвежда особено трептене с висок тон, нещо като звънтене, с честота на границата на човешкото слухово възприятие. Като дете можех да го чуя винаги, когато пожелаех... По време на пуберитета костите във вътрешното ухо се втвърдяват, така и звънтенето, предизвикано от брауновото движение, вече не се чува.
...не плаче, а се оттегля в огнения кратер на вулканичната си ярост.
Телевизията и филмите развалиха най-интимните мигове на нашия живот. Те ни натрапиха условности, които властват над очакванията ни в мигове, чиято сила иначе би ги направила спонтанни и неповторими. Имаме стереотипи за тъга, които възприехме от семейство Кенеди; жестове, отредени за победа, с които подражаваме на спортисти от екрана, а те на свой ред са ги научили от други състезатели, също гледани по телевизията. И прелъстяването се подчинява на определени шаблони - продължителни погледи и светкавична размяна на остроумия.
Полицаят вижда заговор и в облачния ден, а кажеш ли му добро утро, подозира те в коварство. Те са едно сурово братство, отгледано от нас самите, което няма вяра никому.
...тя искала да стане главен прокурор... Казах й, че трябва да си подготви почвата. Трябва да имаш или добро професионално име, или полотически връзки. Не можеш да заемеш тази длъжност току-така.
Дали тъжното в любовта не се състои в това, че винаги искаш да получиш същото, което според теб даваш?
Напрягам слух, докато уловя ритъма на дишането му, а след това се мъча да дишам в същия ритъм. Докато наблюдавам как Нат спи, ме завладяват странни мисли - представям си човека като сбор от атоми и молекули, кожа и вени, мускули и кости. За миг се опитвам да погледна и на сина си като сбор от тези компоненти. Но не успявам. Никога не можем да надскочим способностите си за възприемане на околния свят. За мен Натаниел представлява врящият котел от чувства, които изпитвам към него. За мен той е нещо огромно, вечно и безгранично, каквато е обичта ми. Нат не подлежи на разчленение или съединение. Той е моето момче, кротко и красиво в съня си, и аз съм благодарен, че в този суров живот съм способен на такава нежност.
Понякога искаме от сета толкова малко, тъй дребни неща ни дават сили.
...вече по-добре разбирах живота на баща си, разбирах как нищетата му става и моя; лишенията, неправдите, странно как, се предаваха по наследство.
...добрата преценка не се прави прибързано.
...свестните така и не оцеляват.
Пресата, както винаги сляпа за полутоновете, не споменава последния жест на почтеност.
...хората не могат да се излекуват от порока, заразят ли се веднъж. Тази болест е прогресираща.
Наближавам 40 години. Не мога вече да се преструвам, че светът ми е непознат...
...в живота има повече жестокост, отколкото обикновеният разум може да обхване.
И дори ако животът ни спести най-лошото, той все пак неусетно съсипва мнозина от нас.
Светлините изгасват или отслабват. А душата може да търпи само определено количество тъмнина.
...живеем по-близо до истинското зло, отколкото ни се иска.
Да летиш над този мрачен свят, изпълнен със страдание, над тази черна вселена, обзета от болка!
