Богомилското Учение е най-голямото духовно богатство, което ние българите притежаваме, но не познаваме добре и не го ценим, а то е от световно значение. Това е типично езотерично учение, което представлява едно възраждане на раннохристиянското, така нареченото „апостолско християнство“, едно своеобразно връщане към изконните му корени и дълбока същност.
А Богомилското учение се е предавало в началото на принципа на тайните общества - „от уста на ухо“, за да не се изопачи, опошли и профанира съдържанието и същността му, а и за да не попада на неподготвени хора. Ето защо много от него е останало нечуто и неразбрано от враговете му.
Езотеричното познание идва след дълъг период на подготовка и изпитания, идва свише, както се казва, по Божия промисъл, като Откровение, а Откровението е директна връзка с Висшите Същества от Духовния Свят. Затова съвсем не е случаен фактът, че всички езотерични учения си приличат по своята същност. Ако се направи една кръгла маса, на която да седнат най-видните представители на езотериката, те няма да има за какво да спорят..., защото източникът на техните познания е винаги един и същ - Единният Висш Разум - разликите са само формални, фолклорни. Езотеричните учения се появяват на различни места, сред народи с различна култура, бит и начин на живот, съответно и тяхното изразяване е съобразено със специфичните им особености, да не говорим, че за свръхсетивната реалност ние нямаме и точните понятия..., но пак искам да подчертая - същността е винаги една и съща.
Вярно е, че богомилите са били срещу църквата с нейната поквара и лицемерие, както и срещу държавата като апарат, който узаконява неравенството, потъпква свободата и правата на хората. Затова Богомилското Учение е подложено на преследване…
Богомилското Учение е дуалистично и това е главното, което го отличава от официалната християнска догма.
По определение дуализъм означава изповядване на две божества, които еднакво се почитат или просто казано - двубожие. Двете божества са независими едно от друго - това са двете начала - материя и дух, добро и зло и т.н… Според богомилите съществува един върховен Бог, но след него са две същества - първородният Сатанаил, творецът и владетелят на материалния свят и Христос - на духовния свят. Богомилите почитат само единия бог - добродетелния.
Ориген е човекът, който пръв нарича Исус Христос „Богочовек“ и го обосновава…, и пак той нарича за пръв път Дева Мария - „Богородица“. Това се възприема и остава до ден днешен в официалния канон. В началото в канона присъства и теорията за прераждането и кармата, те биват изхвърлени доста по-късно…
Един отзвук от учението на павликяните в Богомилството е разбирането за личния избор според съвестта си, но Богомилското учение не е крайно дуалистично като павликянството…
…разбиране за Троицата - според масалитяните тя се състои от Бог-Сатаната-Христос. Това разделение ще го видим и при богомилите.
Българите живеят тук на Балканите заедно с траките от самото начало на Петата Раса. Те са едно от основните седем Колена, директни потомци на Сим - сина на Ной, който „акостира“ със своя ковчег по бреговете на Черно море. А траките пък покриват една още по-широка територия, която обхваща не само Балканите, но и днешната северна Африка и Мала Азия, те са общо 64 племена. Не случайно Херодот казва за тях, че са най-многобройният народ след индусите.
…египетската принцеса Бастет, проявление на Богинята котка и носителка на Женската енергия, е родена в днешна Странджа и после е погребана там с шествие, при което саркофагът й е пренесен от Египет по суша! Траките и българите също, заедно с египтяните, стават приемници на атлантските познания. Така става ясно и защо първото в света обработено злато е намерено в района на Варна (Варненския некропол), т.е. на брега на Черно море, където пристига след последния потоп атлантът Ной.
„Мадарският конник“ е сложен езотеричен образ, отразяващ вярванията на българите - конят е символ на силите на Природата; конникът, който го язди, е в парадна, тържествена, а не бойна поза, което показва, че той владее силите; единството между коня и конника е символ на хармонията между човека и Природата; кучето е символ на животинския елемент и в същото време на верността; лъвът е Слънцето, олицетворението на слънчевите енергии, защото се вярва, че лъвът може да гледа свободно в Слънцето; конникът не убива лъва, а животното е в краката му, знак за това, че конникът е подчинил неговите слънчеви енергии, а това го прави Колобър, и затова той държи в ръцете си ритуална чаша, символ на колобъра.
…това, което е известно е, че върховното божество на българите е Слънчево божество и това не е Тангра. Тангра е едно от божествата с елементи на слънчево божество, но не е върховният им бог. Българите използват като свой свещен символ един много популярен знак iYi. ,,Y“ е обозначението на върховното божествено триединство, а двете чертички отстрани са двете начала (ако искате назовете ги „добро“ и „зло“) като равнопоставени от двете му страни. Числената стойност на този знак е 7 (като се смятат и двете точки над малките чертички) - т.е. това е Божествената седмичност на цялото Съзидание. Българите обаче не използват числото седем така, както е типично в другите езотерични системи, защото за тях това е най-свещеното число и боравенето с него е равносилно на светотатство, затова те използват основно шестицата, като символ на завършеност.
…предхристиянска България е кармичното наказание на Византия за нейните „многобройни грехове“. Ще отбележа в тази връзка, че всичките кампании на Византия срещу България са нещо като „Свещени войни“ срещу „най-езическото и християноненавистническо царство“!! Едва ли е случайно съвпадение фактът, че в годината на признаването на България - 681 - в Константинопол се провежда Третият Вселенски Събор, който трябва да осъди не друго, а Дионисиевите и „други мистерии“, които очевидно са били още жизнени. Но Българското царство отстоява своята си религия, и благодарение на изключително силното влияние точно на Колобрите постига забележителни успехи.
Но в Магнаурската школа се преподават и изучават и така наречените тогава „магически науки“ - това е чисто езотерично окултно познание за трансмутацията на материята, базирано на Седемте принципа на Хермес Трисмегист, заимствано от Египетските мистериални школи и обогатено от всичко най-добро, което е достигнало до Византия от най-дълбоката древност през Мала Азия и далечния изток, с които огромната тогава империя е в много тесни контакти. Името „Магнаурска“ не е случайно - то идва от „Магна Аула“, което буквално означава Голямата/Великата Зала“, но тогава се употребявало и в смисъл на „Великата Тайна“.
…света на Магията, където съзнанието властва над материята.
…Боян получава своето посвещение лично от Вотан, и заменя рожденото си име Вениамин с Боян, или много по-правилно би било да се каже - Баян, защото при българите „ба“ е небесната душа, а „ян“ е мъжката енергия. Връзката с българската колобърска традиция става очевидна.
Земните ни понятия не са в състояние да обемат, изчерпят и обяснят Божествената Реалност, защото обикновеното ни съзнание няма достъп до нея, та да може да изработи и точните понятия; земните ни понятия само ограничават Познанието.
…всички посветени, независимо в кои времена живеят, при какви условия, в каква среда, сред какви народи - всички те имат едно и също Познание, абсолютно еднакво по своята Същност, но в зависимост от различните условия, предавано с различни думи.
…разликата между „тайни общества“ и езотеричните и окултни общества е доста съществена както в строежа, така и в системата на подчинение, и в зависимостите. Общото е само в мълчанието, характерно и за едните, и за другите.
И така - годината е 928, датата е 12-ти април. Боян Мага вика при себе си поп Богомил, съобщава му за пристигането на двамата сирийци със специална мисия и му разкрива намерението си за следващия ден. На 13-ти април в подземната зала, точно под олтара на църквата „Св. Параскева“, се събират при Боян Мага 21 човека. Сред тях са поп Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гаврил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки, Петър Осоговец, Теодор Преславски, боляринът Светомир Македонец. Поп Богомил довежда и една жена - Макрина - която ще остане в историята под името Михаил Унгарец. Тук са и двамата сирийци, които са от окултното общество, наречено „Северно сияние“.
Тази среща е началото на Богомилското движение - това е моментът, когото Боян Мага, на принципа „от уста на ухо“, посвещава присъстващите в основните моменти на своето Учение, това са бъдещи апостоли на движението. Те са подбрани внимателно след дълъг изпитателен период и притежават висока степен на сензитивност, хуманност, образованост и чувство за отговорност, за да няма опасност от нарушаване на равновесието, а да има сигурност, че са хора, които никога няма да злоупотребят с познанията си. Всеки от тях притежава една степен на превъзходство и можене повече от другите в определени области и умения.
На тази първа „среща“ двамата сирийци предават на Боян 22- те таблици на „Богомилското Таро“ и няколко книги - най-важни от тях са „Тайната книга на Йоан“ (първообраза на „Йоановото Евангелие“) и „Калила и Димна“. Първата съдържа беседите на Йоан Богослов лично с Исус Христос, когато двамата са разговаряли насаме. Втората е сирийският превод, направен през 570 година, на прочутата „Панчатантра“ (древно индийското петокнижие - „наука, радост за сърцата“, за неин автор се приема легендарният древноиндийски учител Ману, а според последните данни, книгата е написана през IV век и още в древността е получила небивала популярност и разпространение по целия свят в преводи на почти всички езици; в края на 11-тия век Симеон Сиф превежда „Калила и Димна“ на гръцки, като променя имената на „Стефанит и Ихнилат“). Тази книга е била настолно четиво на редица владетели и монарси, нещо като ръководство за умелото управление на държавата.
Преди да си отидат завинаги, двамата сирийци оставят и една Петолъчна Звезда (това е Пентаграма), тя става символ на Богомилското Учение.
Всички те смятат, че светът е устроен с любов и така трябва да се живее, а любов без доверие и вяра няма, но доверието сред тях също е строго йерархично и това ще поддържа целостта на обществото им. Пръв и най-ревностен сподвижник на Боян Мага, спокойно можем да го наречем „дясната ръка“, и най-активен радетел, проповедник и разпространител става поп Богомил, затова и учението остава известно с неговото име, макар че по времето на Боян Мага никой още не използва названието „богомили“, а самите те наричат себе си или „добри хора“ или просто „добри християни“.
Цялото Сътворение се задвижва чрез Словото. Творението се „спуска“ отгоре надолу към все по-плътните слоеве и това „спускане“ става на принципа - „Каквото горе, това и долу“ (това е „Вторият Принцип“ на Хермес Трисмегист). Така абсолютно всяко създадено нещо има своя Първообраз във Висшите Сфери („Света на Идеите“ на Платон).
С тази „Догма“ започнах своя разказ. Тя отразява всъщност принципа на разделението, на сътворяването на множествеността чрез Мъжката и Женската енергии и принципа на обединението, или - Инволюцията и Еволюцията. Тази „Догма“ става и тайният символ на Богомилите - две елипси (Мъжката енергия вертикалната, Женската енергия хоризонталната), пресичащи се под прав ъгъл - който те татуирали на китките си като разпознавателен знак или носели като амулет.
…в един по-късен етап на Атлантскта епоха, т.е. в Четвъртата Раса, когато става разделянето на „Аз“-за, когато възгордяването довежда до неимоверното нарастване на „Егото“ и появата на понятията „добро“ и „зло“. Това деление се пренася директно и в нашата Пета Раса, която има Висшата задача едновременно да развие „Егото“ и да се пребори с него. Всъщност голямата битка между „Доброто“ и „Злото“ се осъществява в нашата Пета Раса.
…няма „добро“ и „зло“, те са просто поредната „двойка сили“, които в своята полярност представляват едно явление. А именно Полярността осигурява необходимото движение. Движението, както вече стана ясно от Третия Принцип, е вечно и неотменимо свойство на цялото Съзидание. Това движение е циклично и противоположностите са необходими за неговото функциониране. Полюсите създават онова „напрежение“, което причинява движението. Колкото са по-раздалечени полюсите на съответното явление (т.е. колкото са по-раздалечени противоположностите), толкова е по-голямо разнообразието, което се разполага между тях.
При тази постановка материята такава, каквато я познаваме, в някаква степен олицетворява „злото“, защото представлява крайната, най-твърдата, най-променливата и най-нетрайната форма, в която е „приютен“ Вечният и Неунищожим Божествен Дух. Казано с богомилски думи: „Слязла Тайната надолу, в реда на множествеността, достигнала полюса на своето отричане и от Мистиката се родила Физиката“
А какво казват богомилите - за тях също Луцифер е първородният син на Бог. Бог го създава обаче от сянката си и започва да твори заедно с него, съвместно. Езотерично изтълкувано, сътворяването на Луцифер от сянката на Бог означава, че Луцифер е другото „Аз“ на Бог.
…кръстът е много древен символ на Слънцето, използван много преди християните. В случая той е символ от една страна на четирите посоки на света, а от друга на четирите основни елемента - земя, огън, вода, въздух - и в точката на пресичане се намира Петият елемент - Етъра или така наречената „квинтесенция“ (квинта е „пет“, a „essence“ означава вещество, т.е. „петото вещество“), която е спойката между всичките елементи.
Богомилите наистина са владеели до съвършенство лечебните сили на билките, това е познание, което Боян Мага получил лично от Вотан, а той е бил най-големият техен познавач. Вотан всъщност е създателят на ботаниката - от Вотан името е станало с времето на Ботан и от там - ботаника.
„Само две неща от видимия свят са съзидание на Бога — Слънцето и човешката Душа.“
Адът е игото на Егото, Раят е блаженството на Милосърдието.
А що се отнася до това кои са Дяволите - това се тези Ангели, които следвайки Луцифер при спускането му в Материята, също са попаднали в плен на материалното и не могат да се върнат във Висшите Сфери. Какво означава това? Това означава, че и те са лишени от най-голямата сила на Висшите Сфери - Любовта, следователно Дяволите имат точно определен енергиен недостиг и за да съществуват, се хранят с негативната енергия, т.е. негативните емоции на хората..., но по този начин те и освобождават хората от тях, затова те са и необходими.
Според богомилите Той е вторият син на Господ. Отново от Луцифер Господ научил, че само Син Божий може да развали техния договор за сътрудничество и че този син ще бъде роден от девица. Само че богомилите категорично смятат, че Исус е само привидно въплъщение, неговото земно тяло е ефирно и съответно отричат и Възкресението, за което също ще стане дума. Тази теория - нарича се докетизъм - не е нова, тя се развива в различни варианти от много религиозни учения и секти (например монофизитите).
За Богомилите Христос е творецът на Духовния Свят, Той е сборната енергия на първите Седем Слънчеви Еманации/Енергии. Според тях творчеството на Сатаната е ограничено, защото е творчество в най-твърдата материя, която е променлива и нетрайна, а нищо променливо и нетрайно не може да бъде вечно. По-низшето не може да диктува на по-висшето, затова и Материалното не може да надживее Духовното. А творението на Христос - Духовното - е вечно. Оттук идва и оптимизмът в Богомил-ското учение - ще дойде неминуем край на творчеството на Сатаната, защото той ще се изтощи, след което ще настъпи времето на Христос и „неговото царство не ще има край“ както се казва и в Евангелието.
…всичко в света става със знанието и разрешението на Господ и в този смисъл и властта на Луцифер е част от Божествения план. Така идването на Христос на земята се възприема от богомилите като необходимост.
Истинското тяло на Христос е Светлинно - то е колективната, сборна енергия на първите Седем Слънчеви Еманации/Енергии (това вече беше казано), т.е. Исус Христос е проявление на Божествената Природа, а не че самият Бог се е появил в плът.
Христос изобщо не може да има земно тяло, неговото тяло със земното име Исус е „привидно“, етерно тяло и точно от него се лишава Христос на кръста, напуска го, защото Божественото не може да бъде разпъвано на кръст. Така цялото Възкресение също е привидно. И тъй като тялото Му е етерно Той може лесно да си го „вземе“ при трансмутацията и така в гробницата да остане само плащеницата. Вече разбирате до ка-къв бяс е довеждало това твърдение църквата, която гради „спасителната“ си теория точно на Възкресението.
Тогава как е възможно „Спасение“ според богомилите? Възможно е чрез пробуждането на Христовата същност вътре в човека, човек ще се спаси като „носи Христос в себе си ден и нощ“! Да, това много прилича на древната мъдрост на Сократ - „Познай себе си“. Това е и основна задача на всеки посветен богомил - да познае себе си, като разпознае Христос в себе си.
За богомилите Дева Мария е Ангел, изпратен на земята, за да стане приемник на Христовата Енергия.
Възниква въпросът - какъв е краят на Дева Мария. Известно е, че Йоан Богослов е бил определен да се грижи за Нея и той го е направил, но защо той не споменава и дума по този въпрос? Той, който ще изложи едни от най-висшите „тайни“ на Христовото учение, ще пренебрегне изцяло Майката, без въобще да я спомене? Отговорът отново е свързан с разбирането за Ангелската същност на Дева Мария. И тя, точно както и Исус Христос, не е просто земен човек и съответно и Нейният „край“ е аналогичен на Неговия - т.е. и Тя си е отишла от този свят като е напуснала етерното си тяло. За нея също можем да кажем, че си го е „взела“, точно както и Исус Христос. Йоан, като най-висш посветен, е знаел много точно какво означава това и е „съдействал“, като е извършил едно фиктивно погребение в гробницата на родителите на Дева Мария в село Гетсемани, и... сега внимание! - и там, точно както и в гробницата на Исус Христос, няма никакво тяло. Според преданието преди кончината си Дева Мария пожелала да види всичките апостоли събрани и те по чуден начин се пренесли в Йерусалим от местата, където вече проповядвали. Апостол Тома закъснял за погребението, дошъл чак на третия (!) ден и поискал да се поклони на Богородица, тогава отместили камъка, отворили гробницата и вътре нямало никакво тяло, а само плащеницата. Не напомня ли всичко това почти дословно на разказа за празната гробница на Исус Христос? Така Йоан е този, който е изпратил Духа на Дева Мария, бидейки напълно наясно с цялото това „тайнство“, наречено „обратна трансмутация“.
За църквата животът тук на земята е единствен и Смъртта е неговият край. Единственото, което тази теория успешно постига, е вкореняването на страх.
„Смъртта дойде в света чрез завистта на Дявола, и тези, които му служат го разбраха за тяхна сметка.“
…смъртта е нещо вторично, производно на материалното, докато ние хората сме родени като „Души за вечен живот“…
За богомилите Смъртта е вид Възкресение, при което злото се превръща в добро - Материята в Дух.
А съвестта е глас от подсъзнанието, т.е. глас от Душата. Съвестта няма нищо общо с ума и мозъка. Съвестта не е „функция“, „елемент“, „съставна част“ или нещо подобно, което следва от дейността на мозъка. Съвестта е вид енергия, която нашата Душа изпраща към сърцето. Там е мястото на Съвестта, затова и всичко свързано с нея обикновено носи и емоционален характер. Точно от сърдечната чакра енергията достига до главата, постъпва в шестата и седмата чакри и... и едва тогава мозъкът се привежда в движение, за да „преведе“ на земния ум получената информация и ние да „разберем“ какво ни казва Съвестта. Ето какъв е пътят на Съвестта, а ние се заблуждаваме, че тя е нещо формирано в главата ни. И точно поради факта, че Съвестта идва като енергия от Душата, тя никога не подвежда, никога не е против Истината, никога не е в наша вреда. Хубаво би било да се вслушваме винаги в Съвестта си.
Според богомилите Раждането е свързано единствено с Душата, ражда се само Душата. Другото е просто трансформация на материята - поява в нова форма.
Богомилите учат, че само чрез Любовта се заличава Кармата, т.е. неутрализират се натрупаните в миналото прегрешения.
„Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива.“
…Род и Пол не са едно и също нещо. Думата „род“ има латински корен и означава „създавам“, „пораждам“, а „пол“ определя само физическите различия между индивидите в материалната сфера. Родът касае Висшите Сфери, а на земята се проявява като пол, но и тук се налага много същественото уточнение, че във всеки физически индивид се съдържат енергиите и на двата пола, но в различна степен.
…СПОРЕД БОГОМИЛИТЕ ВОДЕЩАТА ЕНЕРГИЯ Е ЖЕНСКАТА ЕНЕРГИЯ, тя е първата, независимо че според Херметичната традиция Мъжкият принцип на Рода е „положителният“, а Женският е „отрицателният“.
…творящият полюс е точно отрицателният, защото той е ограничаващият, компромисният, и точно в това си качество той е съзидателният, формиращият, задаващият не само формата, но и посоката.
…богомилите виждат двете енергии в своята взаимна необходимост, но и в техния съвършен баланс.
„Мъжката енергия се движи по спирала отдясно наляво, а Женската отляво надясно“ и независимо коя точно енергия дава първоначалния тласък, тя неминуемо задвижва и другата, така се получават две спирали:
а) ЖЕНСКА ЕНЕРГИЯ
б) МЪЖКА ЕНЕРГИЯ
Тъй като стремежът е винаги към балансиране (според закона за „приливите и отливите“), като се обединят двете спирали, се получава:
в) ОБЕДИНЕНАТА МЪЖКА И ЖЕНСКА ЕНЕРГИЯ
Това е символът на вечното движение или на Вечността - баланс на двойката сили - Мъжката и Женската.
Според богомилите водещият импулс тръгва от Женската енергия (тя дава Идеята), а по-нататък Мъжката започва да „върши работата“, накрая отново Женската енергия оформя крайния вариант на Идеята.
…абсолютната равнопоставеност на жената - не само в социално-битов план, но и в духовен.
…отношението на богомилите към жената е първата голяма социално-етична революция.
…към Мария Магдалена Исус Христос е имал специално отношение,… защото става дума за духовна двойка, която е отражение на Херметичния принцип „Каквото горе, това и долу“ и представлява следното - „горе“ имаме двойката „Христос - София“ („Премъдростта Божия“) - т.е. мъжкия и женския принцип, а „долу“ имаме същия този принцип в материална форма - „Исус - Мария Магдалена“.
…Исус Христос е ценял високо Мария, защото е притежавала познания по-висши от тези на някои от апостолите Му, и затова на нея Той е разкривал от висшите тайни,… Тези свои директни „откровения“, получени от личните й контакти с Исус Христос, Мария Магдалена е предавала и на апостолите, така тя е вдъхвала сили и увереност у колебаещите се ученици, когато те не са знаели как точно да работят за разпространяване на Учението Му.
„Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът се уравновесява“… или с други думи - на всяко действие има равно по големина и противно по посока противодействие… описва Диханието на Вселената - Вдишване и Издишване в един непрекъснат вечен ритъм, където Космическото Махало никога не спира.
…самите богомили. Те се появяват в историята на човечеството, когато Махалото е отишло твърде далеч в посока на Мъжката енергия, в посока на безскрупулност, безкомпромисност, агресия, войни и животинска жестокост в ранното, „вълчето“ Средновековие. Богомилското Учение идва, за да задвижи Махалото в обратната посока с Женската Енергия, която носи, и макар че богомилите биват гонени, горени на клади и безжалостно избивани, те все пак успяват да посеят семената на „Равенството, Братството и Свободата“ чрез енергията на Любовта и с това да станат родоначалници и подбудители на Ренесанса в Европа.
След Ренесанса отново ще настъпят жестоки времена, за да стигнем до днешната епоха, в която безчовечността и жестокостта достигнаха своята кулминационната точка във Втората световна война. Не е случайно, че от известно време се заговори толкова много за настъпващите промени - смени се магнитната решетка на Земята, смени се и вибрацията на земната енергия с по-висока, на Земята беше изпратена и активирана Женската Енергия, за да стане възможен поредният преход към един нов Ренесанс, който ще се задвижи отново от Учението на Богомилите.
Адам на гръцки означава:
А=Анатоли (изток),
Д=Дюсис (запад),
А=Аргос (север)
и
М=Месемврия (юг),
или това се четирите посоки на Сътворението, целият Всемир.
Какво точно е научил Адам, ядейки от забранения плод ли? Научил е Егото - разделението на „аз“ и другите, т.е. дуализма. Така за Адам, и съответно за човечеството, започва ерата на Егото и страданията, които то носи.
…богомилите признават само кръщението, при което посветен Богомил поставя ръцете си върху главата на кръщавания и така придава директно на седмата му чакра космическите вибрации на Светия Дух. Това те наричат „кръщение с Духа Святи“. Същият ритуал, наречен “consolamentum“ („утешение“), ще го видим по-късно и при катарите във Франция…
След като възприемат думите на Исус Христос изцяло алегорично - хлябът е изпратения от небето Дух - богомилите не вярват и в тайнството на „освещаването“ на хляба и виното от свещениците, защото те не са посветени и следователно не при-тежават силата да придадат на хляба и виното от Висшите Енергии.
Така за богомилите хлябът е свръхестествен - това са Четирите Евангелия, а виното - Деянията на Апостолите.
Отношението им към „Изповедта“ следва думите на Яков, брата господен:
„Изповядвайте си греховете един на друг и молете се един за друг, за да оздравеете“.
За богомилите има две „Тайни Вечери“ - едната е за Човека, а другата е за Вселената. И двете имат своя скрит, езотеричен смисъл - едната касае тайнството на посвещението, а другата - тайнството на вечното преобразование.
За богомилите Юда е посветен в Божествения план и изпълнява своята роля в него, а после се самоубива, защото знае, че Христос ще слезе в Ада и ще даде спасение на грешниците.
Богомилите признават само една молитва - „Отче наш“, защото тя е единствената молитва, излязла директно от устата на Исус Христос и директно завещана от Него. Наричат я „Свята Молитва“. Тя е „универсалната“ молитва, защото с нея се молят дори и Ангелите. Всички други молитви, според богомилите, са „празно многоглаголстване“. В молитвата „Отче наш“, в съответствие с разбирането си за хляба като небесен, богомилите променят само едно нещо в текста - вместо „хляба насъщний“, те казват - „хляба надсъщний“, т.е. Божествения хляб.
…в молитвата ти говориш на Бог, а в медитацията слушаш, какво Бог говори на теб.
…обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят.
Богомилите четат и почитат Йоан и не харесват Петър, защото предава Исус. В това им отношение е вплетена идеята за тайната „Църква на Йоан“, където те възприемат Йоан като основател на езотеричната, „вътрешната църква“, а Петър - на „външната“, на църквата за пред света.
…възкресението на Лазар се възприема като мистично доказателство за директно посвещение, т.е. Лазар условно е мъртъв, а Христос го възражда за нов духовен живот, като го посвещава лично.
Много характерно за Богомилското Учение е тяхното разбиране за Свободата, тя се постига чрез пълно ОТКАЗВАНЕ ОТ ВСЯКАКВО НАСИЛИЕ - и от физическо, и от морално, и от духовно… Насилието, принуждението и дискриминацията напълно се изключват в обществата, които изграждат. Богомилите са категорично против убийствата, дори и на животни. Техният възглед за „непротивене на злото“ е направо революционен в онези времена на жестокост, насилие, безправие и безпардонност на Средновековието, когато човешкият живот няма почти никаква стойност. Едва в двадесетия век ще видим ефекта от този възглед, приложен на практика от Махатма Ганди в Индия.
Богомилите са и против насилието на държавата и призовават за неподчинение във всяка ситуация, в която има принуда, включително и принудителния труд. В техните общности участието е напълно доброволно, без всякакви заробващи клаузи и изисквания, за разлика от случващото се в някои от съвременните тайни общества. Напускането на общността също е доброволно, без каквито и да било санкции и последици.
„ВСЕОБЩО СВЕЩЕНИЧЕСТВО“ - Това означава, че всеки човек - мъж или жена - може да общува директно с Бога без необходимостта от посредничеството на свещениците… ако човек „опознае себе си“ - тогава ще осъзнае и своя Божествен произход, а оттам и Божествените си способности, завещани му още от Сътворението, тогава той ще може свободно и директно да контактува със своя Създател, без да се моли и разчита на посредничество. Тази постановка води и към разбирането, че не е нужна и църква, в която да се моли човек - Бог е навсякъде, във всяко нещо, следователно навсякъде и по всяко време човек може да се моли и да контактува с Бог. Това разбиране е внушено и от самия Исус Христос, който е казал, че където има двама души, събрани в Негово име, Той е там с тях. Това е Църквата! Ето какво казва Той и в „Евангелието на Мария“:
„Не създавайте правила отвъд онова, което Аз ви определих....и не правете закони, както прави управника, за да не бъдете сковани от тях.“
Категоричен е обаче отказът на богомилите за всякакво пряко участие и заемане на каквито и да е постове, длъжности и служби. Това е тяхната Свобода от зависимости.
Но богомилите не са и изолирани отшелници. Те живеят сред хората и за тях трудът е култ. Те са вегетарианци и трезвеници, но си позволяват да ядат риба, защото рибата не се размножава с полов акт (това е съществен аргумент, тъй като е свързан с въпроса за обмяната на енергиите, и освен това няма „затваряне“ на никаква душа), не са и аскетици - те не виждат защо трябва да измъчваш и тормозиш тялото си, за да освободиш Душата си; след като ти е дадено и тяло (освен душа), ти трябва да се грижиш то да е здраво и да е добре, но без излишества!, защото много по-важна е грижата за душата чрез праведен живот - думи, мисли и действия - да я „поддържаш чиста“, тогава и тялото ще бъде „одухотворено“.
…в лечебните си практики те се грижат за възстановяване на цялостния енергиен баланс на организма нещо близко до съвременната холистична медицина(!)...
…характерна за медицинска им практика особеност - съобразяването на лечебните им практики със звездите, те са добри астролози. Не ми е известно богомилите да са знаели Хипократовата клетва, но тя завършва с думите, че „който не може да чете по звездите, не може да лекува“(!), ето, че богомилите го правят. Лекари сред тях са основно жените. Голямо значение са отдавали богомилите и на психотерапията, т. е. на лечението на Душата, особено от Страха (страха от Ада, от Злото и от Смъртта), с този вид лечение се заемат посветените/съвършените сред тях.
Всички в Богомилската общност са равни, никой не е над другите, начело е така нереченият Дедец - той е висшият посветен и е по-скоро нещо като „старши“, отколкото началник, но е равен по права с всички останали, авторитетът му се крепи само и единствено на личните му качества на съвършен, т.е. на духовната му сила. Съвършените наричали себе си „небесни жители“, защото като Христос и те били „в този свят, но не от този свят“. Единствената разлика между обикновения член на Богомилската общност и посветения/съвършения е изискването за безбрачие на посветения, за да не го отклоняват семейните задължения и грижите за децата от духовните му занимания и обязаности.
Родолюбието им изхожда от разбирането, че там, където са родени, е мястото на тяхната мисия.
Като стожери на Любовта те наистина обичат ближния си и това е в основата на Братството; те не поставят никого по-високо или по-ниско - това е Равенството, те уважават правото на избор на всеки - това е Свободата.
…Богомилството е наречено „РЕЛИГИЯ НА ЛЮБОВТА“, това е прилагането на дело на Христовото Учение в неговия автентичен, чист вид и в това няма нищо еретическо.
Както са опростени вярванията и молитвите на богомилите, така и службите им са изчистени от всякаква помпозност и показност. Те завършват винаги е думите:
„Словото на Живота да опазим!“
…подземията най-добре съхраняват енергията, като я концентрират в тунелите си и в същото време я предпазват от разсейване и замърсяване на повърхността. Това като принцип ще се прилага навсякъде от богомилите и особено в Монсегюр. А за да се извърши ритуалът „Посвещение“, е необходима точно концентрирана и чиста енергия - в случая Женската.
…за обикновените хора е „външното“/екзотеричното учение, което е дуалистично, а учението за посветените, или езотеричното, е Херметично. Структурата много напомня тази на Исус Христос - при него има три категории - външната (това е народът), верните (72-мата ученици) и Съвършените/Посветените (12-те апостоли, сред тях четирима са му особено близки). Висшата степен при богомилите - Съвършените - са тези, които застават начело на обществата, наричат ги „Дедец“.
За кратко време Богомилското Учение прониква сред всички слоеве на обществото, включително духовенството, царския двор в Преслав и дори в двореца в Константинопол. Така благодарение на дейността на богомилите 10-ти век става векът на България, защото тук се оформя духовият център на Европа.
…Богомилското Учение напълно се синхронизира с онези вътрешни, скрити в подсъзнанието на човека пориви за истина, справедливост, свобода, достойнство и любов, а това са сили, които лесно могат да бъдат отключени поради връзката на ДНК-то на всеки човек с Божествените Енергии.
Може би е добре да поясня това малко повече - нашето ДНК се състои от 12(!), а не от 2 нишки. Науката до този момент познава само две, така наречените „биологични“ или „наследствени“. Това са нишките, които носят информацията от нашите биологични родители. Има обаче още цели десет, които науката засега не познава (германски учени съобщиха, че са видели „сянката“ на трета нишка, но...само толкова). От тези 10 нишки, две са „кармичните“, те са носителите на цялата кармична информация, други две са нашата връзка с магнитната решетка на Земята, две ни свързват с Деветия енергиен коридор на нашата Галактика и т.н. Известно е колко много информация могат да извлекат учените само от двете нишки, които познават..., а сега да си представим колко още информация е кодирана в останалите десет! И това във всяка една клетка от нашия организъм.
…Сътворението, в което Божията Воля чрез Логоса/Словото задвижва Потенцията, намираща се в Покоя.
Фактът е безспорен - Босна е Богомилската държава на Средновековието.
За босненци Христос е олицетворението на Любовта и Светлината. Те вярват в само един брак - между християнина и Вярата или между Христос (мъжа) и Вярата (жената).
Накрая на богомилската служба всички колективно произнасят молитвата „Отче наш“, която завършва с „Амин“ („Да бъде“).
Вместо другите тайнства на официалната църква богомилите правят преливане с четири неща - вино, мляко, вода и елей, защото почитат само четирите основни градивни елемента на Сътворението. За тях виното е Огънят, млякото е Земята, водата си е Водата, а елеят е Въздухът. Това са четирите елемента, които те използват в техните „тайнства“.
За да обясня значението на квадрата, ще се наложи отново да припомня, че Богомилското учение е езотерично, в него намират място много древни езотерични формули както от времето на Питагор, така и Кабалистични, но и много оригинални - Богомилското Таро. За древните посветени „Четворката“ не е просто символ на четирите елемента, а е емблема на Безкрая на Движението! За Питагор „Четворката“ е „Неизразимото име на Бог“ и в този смисъл е символ на Вечното Съзидателно Начало. Ето защо Безсмъртният Дух се обозначава с йероглиф - Четворката. Според „Тайната Наука“ ъглите на Квадрата са: Мълчанието, Глъбината, Умът и Истината. Много години по-късно, по време на Френската революция, Клод дьо Сен-Мартен (духовният учител на мартинистите - мистичното езотерично учение, свързано с Грехопадението и „обратното завръщане“) ще каже, че „човек се е погубил, когато е тръгнал от четворката към деветката т.е. когато е започнало слизането на Духа във Веществото (в твърдата материя).
Квадратната форма, или „Четворката“, е само началото на символиката в това малко помещение, което прилича на пещера, но е с куполовиден таван. В центъра му има само едно нещо - голям каменен кръст!!! Той буквално опира в тавана. И ако сега се зададе въпросът защо кръст, след като богомилите не признават кръста, веднага ще поясня. Този кръст има съвсем друг, езотеричен смисъл - това е Съвършеният свят с четирите посоки на света и четирите елемента, които го оформят, те са перфектно балансирани, затова и рамената на този кръст са равни. В двата горни края на кръста са издялани Слънце и Луна, може да се възприемат като дуалистичен символ на деня и нощта, на доброто и злото, но... за богомилите това са двата основополагащи съзидателни принципа на Сътворението - Мъжката енергия (вертикалната) и Женската енергия (хоризонталната) в единство и баланс. Има обаче още нещо - на този кръст няма и помен от разпятие, а напротив - той е издълбан като процеп, като отвор в отвесната скала, която вертикално разделя помещението на две..., защото този кръст е портал към другите измерения.
Това малко квадратно помещение е Светая Светих, то е отредено само за посветените. Именно тук се извършват ритуалите „от уста на ухо“ и предаването на Висшето Познание, тук присъстват само най-отбраните - съвършените и тези, които предстои да станат такива, затова от двете страни на кръста има две много малки пейки. В това пространство трудно се побират повече от 6-7 човека, за предпочитане е Четири(!).
Ето какво представлява богомилската църква.
…на какво се дължи успехът на Богомилското Учение - на това, че то е Религия на Любовта, в която няма йерархии, няма насилие, има свобода на личността, равенство за всички и особено за жените, братство между хората... и това в едни много жестоки времена на насилие и животинска ярост, на глад и безхаберие, на незачитане на човека, време на произвол и беззаконие. Богомилството дава надежда и на бедния, и на богатия, защото и просякът, както и най-великият рицар, и най-могъщият управник имат нужда от Любов.
Oсновните моменти от учението на богомилите:
- Над Земната твърд има Седем Небеса;
- Теорията за съвместното творчество между Господ и Луцифер/Сатаната при Сътворението, тук Дяволът е наречен „подражател на Бога“;
- Сатаната сътворява Материята и Материалния Свят;
- Сатаната създава човека по свой образ и подобие, а по¬сле Бог му вдъхва Душа, след което Сатаната е изгонен от Висшите Сфери, отнет му е достъпът до тях и лицето му, подобно на „нажежено желязо“, станало като човешко;
- Богът на Стария Завет не е „Отецът“ на Христос;
- Светата Троица е - Отец, Луцифер и Христос;
- Доктрината, че Христос само привидно е получил физическо тяло и след това привидно е възкръснал, и че Дева Мария също е Ангел, изпратен на Земята, за да стане приемник на Христовата Същност, и Христос влязъл и излязъл през ухото й (вече обясних смисъла на този текст);
- Кръщението е само с Дух, а не с вода;
- Равенство между мъжа и жената и в духовен план;
- Христос е „хлябът“, т.е. духовната храна от Седмото Небе, и които ядат от тази храна, ще бъдат наречени „деца на Бога“;
- Дава се картинно описание на Второто Пришествие и обяснението, че Бог е определил период от седем „века“ на Сатаната да властва, т.е. всичко се случва според Божия план, след този период идва Вечното царството на Любовта, т.е. съхранен е т.нар. „Богомилски Оптимизъм“.
Книгата завършва така:
„Не всеки може да получи тези думи, а само онзи, за когото те са определени.“
„Тялото, което носим,
е сътворено от мрак,
но душата ни, която го обитава,
е първият човек - зародишът на светлината.
Първият човек, побеждавал
в страната на мрака,
ще победи и днес в смъртното тяло.
Живият Дух,
осветил първия човек,
днес отново е наш Утешител,
CONSOLAMENTUM! “
Напълно в духа на Богомилското Учение основната цел на посветените катари е да добият Ангелска същност като тази на Исус Христос. И за тях човек има три тела:
- Материално - физическото тяло - дом на Душата.
- Духовно - Душа - дом на Духа.
- Божествено - Дух, Искрата Божия.
Единствено чрез посвещение, чрез „Consolamentum“ е възможно Възкресението на Вечното Небесно Тяло - затворената в материята Душа да бъде освободена и да се завърне в своя Небесен Дом при Божествената Същност. Задачата на всеки посветен си остава овладяването на Енергиите и техните трансмутации, и на първо място - превръщането на отрицателните сили в себе си в положителни. Посветените катари развиват познатите ни вече „магически“ способности. Най-същественият момент в Богомилското Учение - за силата и Енергията на Любовта - го намираме и у катарите и албигойците - Синът Божий това е Енергията на Любовта.
И при катарите войната и смъртното наказание са отречени - нещо, считано за ненормално в Средновековна Европа.
И при катарите и албигойците жените са напълно равноправни - и социално и духовно, и могат да се, издигат до „съвършени“, защото:
„Най-важната част е Душата, а тя е еднаква и при мъжете и при жените.“
Исус е нещо като фантом, прилича на човек, но в същност е нематериален.
„Ние сме бедните на Христа, които нямат свой дом и странстват от град на град като овци сред вълци, и сме преследвани, както бяха апостолите и мъчениците, независимо, че водим живот свят, постоянстваме ден и нощ в пост, въздържание и молитви и със своята работа си доставяме необходимото за живот. Ние изтърпяваме всичко това, защото не сме от този свят...“
…замъкът Монсегюр. Есклармонда решава да го възстанови, но като го преустрои напълно. Тя е вече толкова дълбоко запозната с езотеричната страна на Богомилското Учение, че решава да превърне крепостта в храм на Слънцето... и го прави - дава голяма сума пари на своя васал Раймон де Перей и кани няколко съвършени богомили, под чието ръководство крепостта се превръща в Пентаграм, в перфектна слънчева обсерватория… Есклармонда става пазителката на „Светия Граал“ в Монсегюр.
Наричат я Есклармонда Велика, смятат я за преродената Макрина (Михаил Унгарец), хората я боготворят, трубадурите я възпяват в поемите си. В своята песен Гийом Монтанагол я нарича
„дамата, която дарява светлина на света“
Всички слушатели в цял Лангедок знаят за кого се отнася и повтарят след трубадура:
„който се обърне към вас, не ще го достигне зло“,
защото ,,Es clara е munda“, което на окситански означава „Светлина на света“.
Богомилството не е просто една религия, а цяла философия както езотерично-духовна, така и социално-етическа и битово-житейска.
…графство Тулуза - защото тук, още в Средните векове, се реализира под някаква форма богомилският идеал - Свобода, Равенство, Братство. Ето защо казах, че този девиз не е измислен от митичния граф Сен Жермен, ами той е имал откъде да го заимства, а Френската Революция просто го е възприела, може би с доброто намерение да го приложи и затова го е пропагандирала така усилено, но пък знаем и какво се е случило с Френската революция - там, където има толкова много кръв, такъв девиз никога не може да се осъществи... Остава иронията на историята - този толкова революционен по своята същност призив да се асоциира и приписва единствено на Френската революция... много по-добре би било да се свързва с Тулуза, където той реално е приложен, а колкото до самочувствието на французите като негови автори - има утешение, нали и Тулуза е френски град, а Раймонд VI - французин.
През този период се създава и катарският кръст - напълно аналогичен на този, който описах в Яйце - равнораменен и кух, т.е. представлява само един метален контур на кръст, но „вътрешността“ не е запълнена от никакъв материал. Символът вече го обясних - това не е кръст за разпятие, а за преход към други измерения. Тук обаче се появява една новост - всеки връх на кръста завършва с по три „топчета“, общо 12 - това е символ на дванадесетте зодиакални знака (църквата може да си мисли, че става дума за 12-те апостоли). Ето я графиката и всеки може да прецени сам.
 |
| Графика на Катарския кръст |
„...(На) поп Богомил, който при Петър, българския цар, възприе тази манихейска ерес и я разпространи в българската земя, като прибави и това, че Христос бог наш се е родил от светата Богородица и приснодева Мария само привидно и привидно е бил разпнат, а възприетата плът я възнесъл и я оставил във въздуха, нему, на неговите минали и съществуващи понастоящем ученици, наречени апостоли, анатема.
Инквизиторите стават свидетели и на чудеса... и също толкова акуратно ги документират. Ще предам едно от тях, защото то разкрива способностите на посветените катари за трансформация и владеене на енергиите, и използването на огъня, за да може душата много бързо да премине в друго измерение, това са способности, съизмерими с тези на Боян Мага или „изчезването на Василий Врач“. Ето записана историята на една жена от съвършените.
„Това събитие се случи пред Доминиканския папски Инквизитор. Беше единодушно решено всички да бъдат предадени на пламъците.
Когато огънят беше вече запален и освети целия град и обслужващите лица започнаха да ги влачат към предписаното наказание, тази жена в отвратително и несправедливо заблуждение изкрещя: „О глупави и несправедливи съдии, искате да ме изгорите сега в пламъците ли? Аз не се страхувам от вашата присъда, нито пък треперя в очакване на огъня!“ При тези думи тя изведнъж извади от надутата си пазва едно кълбо и го хвърли през един голям прозорец, като държеше единия край в ръцете си; след това със силен глас, та да я чуят всички, извика: „Дръж“, и в този миг тя беше вдигната от земята пред очите на всички и последва кълбото навън през прозореца в един бърз полет, поддържана, мислехме си ние, от онези зли сили, които веднъж вдигнаха Симон Магус във въздуха. Какво стана с тази зла жена, или пък къде беше отнесена тя, никой от наблюдаващите не можа да открие“.
Изстъпленията на инквизиторите стават още по-ужасни. За да всяват страх и респект, доминиканците измислят „съдене на мъртвите“ еретици - труповете им се изравят, произнасят им се присъдите, обявяват се за виновни, след което труповете се влачат през целия град, завързани за коне, и накрая церемонно се изгарят на клада. Идва и времето, когато вече всички еретици се изпращат директно на кладата, вместо да се правят каквито и да било опити те да бъдат превъзпитавани.
Много пъти вече споменавам този замък-крепост и сега трябва да разкажа повече за него. Той е кацнал като една божествена корона на върха на планината, по-точно на един много висок и остър хълм в подножието на Пиренеите. В Монсегюр следите са още от каменната ера, отпреди 80 000 години. Крепостта съществува от незапомнени времена, била е използвана като фортификационно съоръжение, после е изоставена за цели 40 години и доведена до руини... така до момента, когато Есклармонда де Фоа решава да я възстанови. Казах, че тя дава на своя васал Раймон де Перей, който отговаря за крепостта, една голяма сума, за да ръководи строежа, и после събира богомили, които да изготвят плановете и превърнат крепостта в храм на Слънцето. Защо храм на Слънцето? Защото това е най-мощната Седмична енергия, която Слънцето приема от другата Седмична система в Галактиката - Плеядите, това е съзвездие от седем звезди, всяка от които концентрира и препредава точно определена енергия от Първите Божествени Седем. Слънцето приема тези енергии и ги разпръсква от своя страна в нашата Слънчева система. Тези Седем Енергии са Вечните Божествени Творящи Енергии и те интересуват богомилите, защото чрез тях те могат да извършват своите „чудеса“ - трансмутациите, за които вече говорих. В Монсегюр те имат вече готова енергията, събрана в самата планина, защото всички планински върхове са нещо като колосални антени, които едновременно приемат космическите енергии и в същото време ги излъчват, те са нещо като специални акумулатори и генератори едновременно. По времето на Четвъртата Раса такава функция са изпълнявали и пирамидите, които атлантите са строели на местата, където са имали нужда от по-специална концентрация на енергията. Богомилите не строят пирамиди, но знаят как да използват местата, където енергията вече е концентрирана, какъвто е случаят с Монсегюр. Въпросът сега е тази енергия да може да се разпределя равномерно и да се „командва“, затова новият замък/крепост, която те строят, има специална планировка - Петоъгълник. Или това е Пентаграма. Той е окултният символ и на съвременното Бяло Братство. Пентаграмът, освен петте основни елемента - вода, въздух, огън, земя и етер, които върховете му представляват, е и нещо много повече - той е модел на Вечното движение във Всемира, където непрекъснато стават трансмутации на Висшите Енергии, символ на Божествената активност, той наподобява човешката фигура (като рисунките на Леонардо на човека с разперените му ръце в кръга). Пентаграмът е един мистичен образ на движението на човека към Божественото, на неговия път нагоре към Истината, на изпитанията, през които трябва да премине, но в същото време той може да има и практически функции - нещо като „машина/уред“ за преобразуване на тези основни пет елемента/енергии, като се използват различните им вибрации и комбинации и като се насочват те по определен начин и в точно определен момент по различните лъчи на Пентаграма, за да се излъчват от върховете му. Това, разбира се, се извършва само от съвършените богомили. В Монсегюр енергията е силно концентрирана от самата планина, сега крепостта с петте й върха трябва да бъде много прецизно построена така, че стълбът с енергия да попада точно в центъра и оттам да може да се разпределя по лъчите на петоъгълника. Точно така е построена крепостта от богомилите.
Но това не е достатъчно, за да се превърне тя в храм на Слънцето. Необходимо е още да може да се улавя специфичната енергия на Слънцето в точно определени дни - Зимното и Лятното Слънцестоене и двете Равноденствия. За целта в крепостта са направени специални отвори, през които лъчите на Слънцето проникват в посочените дни и осветяват точно маркирани места. Други амбразури са ориентирани много прецизно по посоките на света и това позволява да се правят и много точни изчисления на движението на Слънцето и планетите. Необходимо е и още нещо - тунели, тунели като тези в Преслав под църквата „Св. Параскева“, като тунелите под пирамидата край Сараево, като тунелите под Яйце,… сега такива тунели се появяват и в Монсегюр... В така описаната постройка вече може да се осъществи максимален сбор и контрол на Слънчевата енергия.
Защо наблягам толкова много на Слънцето ли? Защото богомилите са представители на Слънчевата Цивилизация, т.е. на Духовната Цивилизация, те са нейните Апостоли. Монсегюр се превръща в трансмутационна лаборатория и в обсерватория като Стоунхендж. Спокойно може да се каже, че богомилският Монсегюр е Стоунхендж на Средновековието. Всъщност повечето катарски крепости са соларно ориентирани, без да са непременно лаборатории от мащаба на Монсегюр. Това е доказателството за изключителните познания на богомилите по астрономия и астрология, познания, надминаващи тези на древните звездобройци.
…бъдеще, което всъщност е постоянно около нас, но ние нямаме сетивата да възприемем това Вечно СЕГА, а приемаме Света само в линейното му времево развитие. Хубавото е, че още тогава богомилите са знаели прекрасно, че времето не съществува, то е наша „измислица“ за удобство на нас хората от Петата Раса с ограничените ни сетива, за да можем да се ориентираме някак в света, защото в противен случай Светът би бил за нас само плашещ хаос.
Богомилите отиват в петоъгълната крепост и като концентрират максимално енергията, съхраняват всичко от Учението във вид на енергийна субстанция, в уникална енергийна комбинация, която да изчака подходящия момент за по-добър синхрон с това, което хората някога ще създадат, защото богомилите вече знаят какво ще е то, и така да дойде моментът за пълната му реализация. Тази уникална енергийна комбинация е „Светият Граал“. Така Монсегюр се превръща в мястото, където се „пази Светият Граал“. Негов пръв „пазител“ е Есклармонда де Фоа.
Латинското “mons securas“ става на окситански “mont segur“ ,което означава „сигурен хълм“. По-късно приема и друго значение: Монсегюр означава „МОЕ СПАСЕНИЕ“!
…по искането на Съвършения, аз се обрекох на Бог и Евангелието и обещах повече да не ям месо, яйца, сирене и мас, освен риба. Обещах и никога да не псувам през целия си живот, да не кълна и никога да не изоставя сектата заради страх от огън, вода или други видове смърт. След това изговорих „Отче наш“ по маниера на Съвършения, след това той докосна темето ми с ръка и като държеше книгата над главата ми започна да чете Евангелието на Йоан, това ми предаде голямо спокойствие и мир... “
…богомилите са най-верните последователи на оригиналното Христово и Апостолско християнство... Те напълно заслужават да са и от най-почитаните мъченици на вярата.
Над Монсегюр и над цялата долина под него се понесъл викът на богомилите от кладите:
„Оставам безсмъртен!“
Появява се обаче и нещо ново - исихазмът. Това е мистичното учение, родено във Византия и оформено от Св. Григорий Палама (1294- 1357). То изисква обет за мълчание и вътрешна молитва, наречена „исихия“, пост и непрекъснато повтаряне на Христовата молитва. Това учение намира почва главно сред монашеството и целта му е чрез вътрешно съзерцание да се постигне единение с божествената реалност и спасение на душата. Учението се развива много в „Света Гора“ в Атон.
…поробителите имат отношение към Богомилството. Ето думите на султан Мурад от фермана, който той издава до Шуменския валия:
„Ефенди, в твоя вилает - Шумен, Преслав, Плиска и прочие е било гнездото на великото учение, невидяно в света. Казва се богомилско. Ако беше останало, планетата щеше да е наопаки“.
ЧЕРЕПИТЕ-ЧАШИ.
Традицията да се правят ритуални чаши от черепи е много древна - има я при траките, при скитите, при келтите, при тибетците, при индийците и при българите още от времето, когато те са в Хиндокуш. Няма начин да не си спомняш за цар Крум и черепа на Никифор, учехме го в училище... и го коментирахме като „варварски, езически ритуал“, за съжаление спирахме дотук и никой не ни разказваше защо се прави. Ритуалът е запазен и до ден днешен точно в Хиндокуш. Ето сега някои убедителни сведения още от древността:
- Омир в „Илиада“ говори за тракийски кораб „облицован“ с черепи-чаши на знатни противници.
- Херодот пише:
„Говори се, че те (скитите) имали следните обичаи. Щом умре бащата на някой мъж... от главата махат космите, почистват я, позлатяват я и след това я използват като свещен образ... А що се отнася до главите на враговете им... не на всички, а само на най-големите им врагове, те постъпват така: отрязват горната част на черепа и я изчистват. Ако скитът е беден, той я обвива само със сурова волска кожа и така я използва, а ако е богат, след като я обвие отвън със сурова кожа, я позлатява отвътре и така я използва вместо чаша.“
- И при траките има такива ритуални черепи-чаши, използват се в Дионисиевите и Орфически мистерии, както и в култовете на Залмоксис.
- Миларепа - прочутият тибетски йога от 11-ти век, който живее в една пещера като отшелник и пее, и проповядва и на животните (също като Св. Франциск от Асизи), сред много малкото вещи, които притежава, е и една чаша-череп.
- Амиан Марцелин - последният значим историк на Римската империя, в своето мащабно произведение „Res gestae“ („Деяния“), състоящо се от 31 книги, от които са запазени само 18, подробно описва периода 353-378 година. Наред с коментара по чисто военните теми (той самият е военен) дава и много интересни сведения за съседните народи. Когато говори за скордите - келтско племе, което населява
Западните Балкани, той описва ритуал с чаши-черепи.
- Западните Балкани, той описва ритуал с чаши-черепи.
- Ливий пише за келтското племе бои:
„Тук падна Постумий, който с всичка сила се сражавал, за да не бъде уловен в плен. Снетите от тялото на пълководеца доспехи и главата му, която били отрязали, боите внесли ликуващи в храма, който е най-свещен у тях. След това, като очистили главата, както им е обичаят, обвили със злато темето и това било за тях свещен съд, с който при тържествени случаи правели излияния и същевременно било чаша на жреците и храмовите настоятели “.
- И в старогерманския епос „Песни за Нибелунгите“ има споменати чаши-черепи (в „Песните за Виланда“) и др.
- И китайските императори са вдигали наздравици с чаши-черепи на своите противници.
Мисля, че тези примери от света са достатъчни. Сега да видим как стоят нещата на „родна почва“:
- Ще започна с „Мадарския конник“ - в дясната си ръка държи чаша-череп, за българите тя е символ на канската-колобърска сила.
- В съкровището от Нат Сент Миклош от 5-тия век, което някои наричат „Съкровището на Атила“, а то си е българско, на една златна кана е изобразен конник, който носи на седлото си отсечена глава, предназначена за бъдеща ритуална чаша-череп.
И стигаме до вече добре известните ни чаши-черепи на Никифор и на Балдуин. За черепа на Никифор, който Кан Крум използва като чаша, е написано кратко и в „Манасиевата хроника“, а византийският хронист Теофан, съвременник на Крум е още по-подробен:
„Крум, като отсече главата на Никифора, окачи я за няколко дена на дърво за показ на посещаващите го езичници и за наш позор. А след това, като я взе и като оголи черепа, облече го отвън със сребро, служеше си с него като с чаша и като наливаше вино, гордеейки се, караше да пият от нея вождовете на славяните, които бяха около него“.
И пак византийски хронист - Георги Акрополит - говори този път за пленяването на Балдуин от цар Калоян:
„Самият им император Балдуин бил пленен от тях и бил откаран вързан при царя на българите Йоан (Калоян). Той, както казват, отсякъл главата му и по варварски обичай я превърнал в съд за пиене, като я очистил отвътре и я украсил от всички страни отвън“.
Това бяха само някои от данните. А сега за какво всъщност става дума. Тибетците и индийците наричат тези чаши-черепи „Габал“ и ги използват като олтарни вещи. Тези чаши от една страна са символ на девствената утроба, а от друга - съдържат и излъчват една много специална енергия - „Оренда“. Това е животворяща енергия, наричана „Дъхът на Бога“, тя притежава особена сила. Който владее тази енергия може да твори с нея чудеса. Защо ли? За да се отговори на този въпрос, са нужни още малко уточнения. Първото е, че тези чаши се правят не от целия човешки череп, а само от теменната кост, защото точно тази част е най-близко до епифизната жлеза, т.е. до Седмата чакра, а тя е тази, която ни свързва с Висшите Сили. Контактът се осъществява чрез нишките на ДНК-то на всяка клетка. Клетките в теменната кост поемат в най-голяма степен енергията от Седмата чакра. Известно е от науката колко много информация може да се изведе чрез ДНК-то от клетките на костите, така че никак не е за учудване, че точно клетките на теменната кост съхраняват много информация и много енергия. Абсолютно същото е и с кръвта на човека.
Последните научни изследвания също доказват наличието на тази специфична енергия (Оренда) и обясняват, че тя има плазмено-електромагнитен и полеви характер и е свързана с някои психически феномени като ясновидство, телепатия, левитация и т.н. Германски учени наскоро доказаха и някои нейни лечебни свойства. В различните страни я наричат: „ки“, „чи“, „прана“ и т.н., все имена за Божествената Енергия.
…ние сме един от най-древните етноси, от първите Седем Колена, и душите ни имат хилядолетна памет, която ние носим в генетичния си код. Не случайно леля Ванга, светла й памет, казваше, че ние българите „можем да даваме акъл на целиот свет“.
„Оренда“ е името на Божествената сила на българския език. В практиките на древните българи - в Тангризма - силата на „Оренда“ е много добре позната. Колобрите са тези, които отдавна знаят как да я владеят, защото това е енергия от Вселената, Висша движеща сила, която има свръхестествена мощ. Ето защо „Мадарският конник“ държи такава чаша като символ на канската-колобърска власт. Точно енергията „Оренда“ използват посветените за своите „звездни пътувания“, за многократно увеличаване на жизнената сила... Великите личности, великите пълководци и т.н. са носители на точно такива сили, които чрез направени от главите им чашите-черепи, могат да бъдат използвани. Чашите-черепи са сакрални вещи с ритуално предназначение. Един от най-големите изследователи на религиите - Мирча Елиаде - в своята книга „Шаманизъм“ описва ефекта им така:
„...изведнъж шаманът чувства в тялото си една мистериозна светлина, вътре в главата си, в мозъка си, един необясним прожектор, един бляскав огън, който му позволява и с двете си очи да вижда, буквално и метафорично казано, през тъмнината и да възприема неща и бъдещи събития, скрити за останалите хора“.
А какво да кажем за отношението на църквата? Езически и варварски акт ли е обковаването на теменната кост на Св. Йоан Кръстител, изложена в музея „Топ Капъ“ в Истанбул? Или това не е християнско? Ще спра дотук!
…богомилите чрез познанието на българите са владеели силите на черепите-чаши, а когато заговорим за „Светия Граал“ като за чаша, разбираме чаша с особено „магическо“ свойство. Това й свойство се обяснява с магическата сила на кръвта, аналогично на силата на теменната кост.
„СВЕТИЯТ ГРААЛ“ КАТО ЧАША
А ето сега какво се казва в апокрифното „Евангелие на Никодим“ - чашата е донесена в Южна Франция от Йосиф Ариматейски, ученикът на Христос, там тя се пази дълги години в Бугараш. Според „Евангелието на Никодим“ върхът е бил известен като „Храм на Светия Граал“. За него и за връзката му с българите вече споменах, името му в 889 година е „Вила Булгарагио“, а названието „Бугараш“ идва от „бугр“ и „араш“, което означава „терен на слънце“, кръстен е така не просто защото като връх той е огрян от слънцето, а защото „светел с мистичната светлина“ от Граала.
После първите емисари на Боян Мага, още в началото на 10-тия век, организират по време на Народните походи пренасянето на Граала в България и той се пази от посветените - от специално определен дедец.
При падането на България под византийска власт „Светият Граал“ е пренесен в Константинопол и там за него отговаря лично Василий Врач. Този факт става известен и на Алексий Комнин, който много иска да се сдобие с чашата, но при разпита, за който говорих подробно, Василий Врач отговаря на въпроса на императора, че магическата чаша не е в „Света София“, защото там отдавна се е настанил Луцифер, а е скрита на сигурно място, и тогава на последвалия въпрос: „Къде?“, Василий Врач отговорил с древната логическа задача:
„Къде умният човек ще скрие камъчето?“
Отговорът е:
„На брега на морето“
С други думи, магическата чаша - Граалът - ще се скрие най-добре сред морето от подобни магически чаши, т.е. в България, където има много „Габали“, защото, както вече стана ясно, те са част от ритуалното, езотеричното битие на българите, съхранено и след приемането на християнството, примерът с цар Калоян е достатъчен.
През 1202 година започва Четвъртият Кръстоносен поход под водачеството на Бонифаций Монфератски и през 1204 година Константинопол е напълно плячкосан от кръстоносците. По изричното настояване на папата те търсят „Светия Граал“..., но намират само Плащеницата на Христос и копието на Лонгин, римският центурион, който пронизал Христос на кръста... Граалът обаче го няма никъде. Хората на Василий Врач отдавна са го изнесли обратно в България, която по това време вече е освободена от Византийското робство.
Ето накратко историята - рицарят Милохнев е владетел на замъка Дуб в централна Чехия. Той се включва в похода на Андраш II и за заслуги става част от личната му свита. На връщане от похода маджарският крал иска разрешение от българския цар Иван-Асен II да премине през територията му. Още повече, че както пише в летописа си Филип Мускес, зимата е тежка и преминаването на Балкана е трудно, „разумно е да се изчака тук до пролетта“. За да премине, на Андраш II му е поставено категоричното условие - маджарската принцеса Ана Мария да се ожени за Иван-Асен и като зестра на България да бъдат върнати Белградската и Браничевската области. Андраш II се съгласява, но папата бави разрешението си за брак и проточва церемонията. Докато чакат височайшето папско решение, хората на Андраш и българските боляри се забавляват с лов. При един такъв лов рицарят Милохнев не успява да убие една мечка и тя доста старателно го „разкрасила“. Боляринът Богорис го приема в къщата си за лечение. За чешкия рицар се грижи дъщерята на Богорис - Ладика, наричана галено Лада. Лечението се проточва, междувременно се получава папското разрешение и цар Иван-Асен II се жени за Ана Мария, маджарският крал Андраш II си заминава, а Милохнев остава да се долекува у Богорис.
Оттук нататък историята зазвучава като любовен средновековен романс, малко в стил южноамерикански сериал. Милохнев се влюбва в младата красавица Ладика, тя също не е никак равнодушна към него. И сега идва решителният момент в цялата хроника - една нощ, когато Милохнев бил още доста зле и бълнувал, при него влязла Ладика да му даде лекарство. Рицарят видял в ръцете й странна вещ - една лампа във формата на чаша, която разпръсквала странна светлина. На дръжката й, в кръг, се очертавали 12 мъжки фигури, те държали полукълбо, появили се и някакви странни знаци. (Само да припомня тук, че Апостолите на Исус Христос са 12, апостолите на Боян Мага са 12, учениците на Василий Врач са 12, по-нататък - зодиите са 12, дори и рицарите на Кръглата маса са 12 и т.н.). В един момент на Милохнев му се сторило, че фигурите се раздвижват в странен танц и започнали да му шепнат нещо, но той нищо не разбрал, нито запомнил. Рицарят решил, че всичко това се дължи на болестта му и просто е някакво бълнуване... обаче същото нещо се случило още няколко пъти. Когато оздравял, Милохнев побързал да разбере „тайната“ и попитал Ладика за лампата-чаша. Тя категорично му казала, че няма право да говори за това и го помолила повече да не повдига този въпрос, защото лампата е специална, тя я била наследила от своята майка, а тя пък от нейната майка - шаманката Асла. Шаман означава „онзи, който знае“, а името Асла означава „лечител“, следователно бабата на Ладика е била „прочута магьосница“, т.е. колобър. За нея се знаело, че с помощта на пламъка от лампата можела да се свързва с духовете. Лампата-чаша се е предавала по наследство заедно със специалните способности, така че и самата Ладика е била посветена, след като е можела чрез лампата да „постига всичко, което си пожелае“.
…последният император на Византия - Константин - отива в „Света София“, за да получи последно причастие. Службата се води от свещеник Никола (който ще се окаже посветен богомил). По време на службата в църквата нахлуват еничарите... и ето какво разказват турците:
„В олтара свещеник Никола продължаваше службата. Когато богомолците пропищяха, свещеникът се обърна и като видя нахлулите отомански войници, прекъсна службата. Влезе в олтара. Взе от престола Свещената чаша....“
След което се обърнал към войниците, вдигнал Чашата и те всички се „вцепенили на местата си“. После
„кривна към стената. „Един ден - прокънтя гласът му - ще се върна, за да довърша прекъснатата литургия... И тогава: горко ви! “ Отиде до стената и потъна в нея!!!
Това мистериозно изчезване на свещеник Никола през стената вече не би трябвало да учудва никого. Точно това доказва, че той е бил посветен богомил, а за техните специални способности говорих достатъчно много.
Така „Светият Граал“ изчезва и повече сведения за него няма... освен предположението, че той все още е някъде тук, в България, защото, колкото и парадоксално да е, но по онова време единственото място, където е било относително спокойно, е в България… Никак не е случаен фактът, че през Втората Световна Война Хитлер изпраща цял отряд в България и в Монсегюр да търсят свещената реликва.
„В началото бе мъртва точка, а първичност бяха само силата на Сътворението и силата на Разрушението и в името на нашата вседържителка,
СИЛАТА НА СЪТВОРЕНИЕТО,
като всемирова сила,
на която ние служим и която сътвори:
и слънцето,
и месеца,
и звездите,
и земята,
и всички красоти на земята до человека... “
…всичките езотерични истини на богомилите, записани като таен геометричен код. Те са предназначени за бъдещите поколения, които ще бъдат вече достатъчно духовно издигнати, за да могат не само да ги разчетат и разберат, но и в състояние да ги реализират.
ПРОРОЧЕСТВОТО НА КАТАРИТЕ:
Те казват, че в 1986 година ще бъде провъзгласена Църквата на Любовта. Катарското пророчество е само редакция с няколко допълнения на богомилското „Верую“. Част от това пророчество вече се сбъдна, защото от 1987 година започна да се спуска на Земята новата енергия и промените не закъсняха. За останалата част всеки може да отсъди сам:
„Църквата на Любовта няма да има структура ни сграда, а е само разбиране.
Няма членство, освен онези, които знаят, че й принадлежат.
Няма противници, защото не съперничи.
Няма амбиции, защото се стреми само да служи.
Не е затворена в себе си, защото се стреми да обогати всички групи и религии.
Признава всички велики учители от всички епохи, които са показват Истината на Любовта.
Тези, които участват в нея, практикуват истината на Любовта с цялото си същество.
Тези, които СА, знаят.
Тя се стреми не да учи, а да бъде, и като бъде, да обогатява.
Разбира, че както сме ние, така са и тези около нас, защото ние сме като тях.
Осъзнава цялата планета като Същество, от което ние сме част.
Смята, че е дошло времето за върховната трансмутация, за върховния алхимичен акт - съзнателната промяна на егото в съзнателно завръщане към Цялото.
Тя не провъзгласява себе си на висок глас, а във финото царство на Любовта.
Приветства всички тези от миналото, които са осветили пътя, но са платили и цената.
Не приема никаква йерархия или структура, защото никой не е по-голям от другите.
Членовете й се разпознават един друг по делата и същността си, и по очите, и по никакви други външни белези, освен братската прегръдка.
Всеки от нас ще посвети живота си на мълчаливата обич към своя ближен и околната среда, и планетата, и ще провежда своята задача, независимо дали величава или скромна.
Тя признава върховенството на Великата идея, която може да бъде осъществена, само ако човешката раса практикува върховенството на Любовта.
Не предлага награда нито тук, нито в отвъдното, освен неизразимото щастие да съществуваш и обичаш.
Всеки трябва да се стреми към познанието, като прави добро мълчаливо и учи чрез примера си.
Трябва да изцелява своя ближен, своето общество и нашата планета.
И не ще познава страх, не ще чувства срам и свидетелството му ще бъде над всички несъгласия и вражди.
Тя няма тайни, няма мистерии, освен истинското познание за силата на Любовта.
И ако ние го желаем, светът ще се промени, но само ако и ние се променим.
И тези, които СА, СА, те са Църквата на Любовта. “
Гласът на богомилското ехо се нарича Любов. Много пъти я споменавах досега и е време да уточня нещо съществено - Любовта не е чувство, нито пък някакво ирационално усещане, още по-малко пък секс. Любовта е вид енергия! И щом е такава, тя се разпространява по законите на енергията - предава се на центровете, които са устроени така, че да могат да я приемат. Това са чакрите в нас, и по-точно сърдечната. Любовта няма нищо общо с логиката на главата и може би затова тя е характеризирана като мистична, окултна и т.н. Цитирах вече Жан Жак Русо и сега ще го повторя: „Сърцето има своите основания, които главата никога няма да разбере“. Защо се занимавам отново с Любовта? Защото Богомилското Учение е Учението на Любовта…
…Богомилското Учение представлява едно възраждане на ранното християнство, чието основно послание са Христовите думи: „Обичай ближния си“. Богомилството възражда именно това послание като му придава още по-всеобхватен характер и дори нов социален израз. Защо се налага това възраждане? Защото проблемът на ранното християнство, колкото и парадоксално да прозвучи, е Църквата. Тя сковава мистичната му духовност в своите канони и правила, които Христос никога не е изказвал, тя създава йерархия, която Христос никога не е имал предвид, тя превръща духовността в институция, която през годините все повече и повече се увлича във властови игри за надмощие. И този процес започва от самото начало, споменах го, но сега умишлено ще го повторя - започва от „узаконителя“ на християнството Константин Велики, когато той нарежда на Първия Църковен Събор в Никея да състави канона така, че да не противоречи и да не пречи на императорската власт.
За Ренесанса се е изписало и изговорило изключително много. Още от училище знаем, че това е времето на възраждане на хуманизма, на интереса към древна Гърция и Рим и т.н. и т.н. Обясняват се подробно и икономическите причини, обусловили появата му. Но много малко са обясненията, които разкриват духовните и философските подбуди, а те са свързани с богомилските идеи за свобода на личността, за ненасилие над духа на човека, за правото на свободно развитие. Тези богомилски „принципи на Свободата“ вече са пуснали корени в Италия благодарение на общностите на богомилите/патарените в цялата страна - от Милано до Сицилия. Към това се добавят и гражданско-социалните им идеи. Остава да включим учението и дейността на Тома Аквински и ще получим една много по-точна картина за духовно-идеологическата подплата на Ренесанса..., а оттук нататък за парите и амбициите на Медичите остава да свършат конкретното.
Богомилският „свободен дух“ и учението на Тома Аквински се пресичат в университета в Болоня. Може би ще е интересно да спомена, че „университетът“ е единствената институция, която сме наследили от Средновековието. Този в Болоня е уникален с това, че е първият свободен от църквата университет в Европа. Основан е през 1088 година и е действащ до ден днешен, което го прави най-старият в Европа. До тогава всички университети са към някои манастир и там се преподава основно църковно-християнско канонично право.
…у Аристотел, е теорията, че Бог не е създал материалния свят - Природата, ами тя си съществува „едновременно с Бог“, но не е съвършена като Бог и затова се движи, за да достигне до Божественото Съвършенство. Това движение става не под диктата на Бог, а по свои, самостоятелни закони - Природните закони, които човек трябва да изучава на принципа от частното към общото.
Аквински формулира теорията за трансмутацията на хляба и виното при литургията - определя го като алхимичен процес, при който материята на хляба и виното се променят, а оттам по аналогия говори и за психологическа трансмутация (тук само ще припомня, че точно тази теория слага началото на култа към Граала). Накрая Тома Аквински стига дотам, че след едно мистично преживяване, когато му се явява лично Христос, зарязва работата по своето огромно (три пъти по-голямо от Библията), и може би най-известно произведение - “Summa theologiae“ („Комплексна теология“ или „Обобщение на теологията“) и казва:
„ Онова, което ми се разкри тогава, превръща всичко, за което съм писал, в купчина слама“.
…комбинацията от „Кодекса на Свободата“ на богомилите, съчетан е теорията на Тома Аквински (също богомил/катар), стават духовно-идеологическата основа на Ренесанса, защото ефектът от всичко това е - разкрепостеният човешки дух и разум започват да правят прецизни наблюдения на природните явления, да устройват лаборатории, да извършват експерименти…
Ако трябва да се потърсят паралелите между идеите на Реформацията и Богомилското Учение, те ще се очертаят около непризнаването на авторитета на официалната папска власт, начина на водене на службите, много от ритуалите на църквата, които са прекалено усложнени и ненужно помпозни, но най-важното ще бъде - въпросът за личната отговорност и избор на отделния човек. Според идеите на Лутер човек е грешен по рождение, но неговата вяра може да го спаси като „обгърне“ и „обвие“ греха му и така го пречисти, затова обаче не е нужен посредник, т.е. свещеник, защото всеки има на разположение Библията и може сам да преценява и отсъжда. Това е прословутото „едно на едно с Бог“, или директният контакт на човека с Бога чрез Словото на Библията, а оттам и личната му свобода и отговорност за всеки индивидуален избор... идеи, напълно в богомилски дух.
Богомилските центрове в Мала Азия все още съществуват и там оказват огромно влияние върху най-мистичното езотерично учение –
СУФИЗМЪТ
Можем да наречем суфизма езотеричния клон на Исляма.
Думата „Sufi“ произлиза от ,,suf“, което означава „вълна“, защото суфите са носели бели вълнени дрехи като израз на отричането си от материалния свят и физическия комфорт…
Основното, което суфите заимстват от Учението на богомилите, са неговите езотерични идеи и главно две неща - разбирането, че на всичко в света може да се гледа от две гледни точки - Божествената и Земната, и най-вече разбирането за всепроникващата и трансформираща сила на Любовта. Точно силата и енергията на Любовта ще стане основен фокус на цялото учение… Принципът „да си подадеш и другата буза“ суфите тълкуват точно, както и богомилите - като езотеричен израз на истинското духовно отделяне от материята.
…едно типично мистично учение, в което от голямо значение е индивидуалният опит. Мистичното не може да се учи по пътя на разума, а само по пътя на преживяването, разумът може само да поддържа мистичното познание с нови аргументи. Единственото, което според суфите си заслужава да опознаеш в този свят, са духовните ценности, а това се постига само чрез сърцето, не чрез главата. Познанието започва с познание за себе си, защото според суфите, точно както и според богомилите, „който познава себе си, познава Бог“. Или както казва първият мъченик-суфит Халадж: „Аз съм Истината“.
И сега навлизаме в същността на учението - познанието за Истината може да дойде само по пътя на екстазната Любов към Бог. Когато се обсъжда „Пътя“, думите вече не са достатъчни.
Великият Руми (1207-1272), основателят на ордена на „Въртящите се дервиши“ от Коня, казва:
„ Когато дойде време да пиша за Любовта, писалката ми се счупи на половина и хартията се скъса”.
Думите наистина са излишни, защото, както казах, Суфизмът е изцяло опит, преживяване, концентрация върху „инструкциите“ на сърцето, върху сърдечния език. Руми го определя така:
„Пътят към Бога е през вратата на Сърцето, изминат с превозното средство на Любовта”.
За да се отвори обаче свободно пътя на Любовта и да дойде Бог,
„ Егото трябва да си отиде!”
казва пък Абу Саид (- 1061).
Само така може да се достигне и до разбирането за пълното единство и хармония на Съзиданието. Тази Истина се постига чрез „забравяне в Любов“, говори Ибн Араби. Той пръв учи, че величието на Твореца личи във всяко Негово творение.
…само празните предмети плуват на повърхността на водата... изпразни себе си от човешките атрибути и ще заплуваш по океана на Съзиданието.
А как се постига това „изпразване“? Чрез екстазна Любов към Бог, повтаря Руми. В неговия орден на „въртящите се дервиши“ се появява и нов елемент - не просто мистично съзерцание на Бог, а достигане до него чрез движение, ритъм и музика. Въртеливото движение на неговия танц е символ на въртеливото спираловидно движение на Душата, а мелодията и ритъмът проникват директно в Нея.
Така най-общо казано, при Суфите става едно изместване на акцента - от мислите за мъките на Ада и плодовете на Рая към вътрешния живот и постигане на Бога.
Учението на богомилите за първенстващата сила и значение на енергията на Любовта се предава на суфите и достига при тях своя абсолютен мистичен връх, където в Любовта става пълното абсорбиране на човешката воля от Божественото привличане.
ТРУБАДУРИ
…първите трубадури във Франция са богомилите/катарите, те се появяват точно там, където са центровете им - в Окситания, и песните им са на техния окситански език (от групата на романските езици). Благодарение на трубадурите окситанският език става много популярен. Трубадурите са първите, които в своите песни говорят за свободно изразената любов, за любовта като личен избор между двама души, а не като нагласена и „уредена“ от друг, защото в Средновековието браковете са изцяло имуществени сделки, при които важи принципът: „брак без любов е равно на любов без брак“. И нещо ОЩЕ ПО-ВАЖНО - трубадурите пеят за СВОБОДАТА НА ЖЕНАТА!!!
В духа на своето Учение за водещата роля на женската енергия първите трубадури - богомилите пеят песни, в които за пръв път мъжете са роби на жените, роби от Любов, и възпяват духовната красота на жената. Техните песни в самото начало са в съпровод на малък духов инструмент, подобен на кавал. В старобългарски има точна дума за това - духовият инструмент се нарича „труба“, а човекът, който свири на такъв духов инструмент - „трубар“!!! От „трубар“ до окситанския „trobadur“ е по-малко и от една крачка... и то без „потъмнявания“. Да, в съвременния френски език съществува думата „trubar“, която означава музикант, просто като друга дума за „musicient“, но това е сега, в съвременния френски.
Официално Гийом дьо Поатие, херцог на Аквитания (1071-1126), се смята в литературата за „първия трубадур“. (Той е прадядото на Ричард Лъвското Сърце). След като се завръща от Първия Кръстоносен Поход, той започва да композира нежни любовни песни. Идеята за това взема от изтока - от контактите си със суфите... само че в духа на европейския прагматизъм, мистичната, екстазната любов на суфите към Бог е заменена с „безумната“ любов към „дамата на сърцето“. Започва да се говори за „лудостта на любовта“ и съответно се появяват изрази като „луд от любов“ или „сърцето ми е болно от любов“. Това е директно заимствано от Ибн Араби, суфи поетът, който може би най-силно влияе на трубадурите, особено с внушението от популярния си стих:
,,В градината на моето тяло един гълъб е кацнал на клонка, умиращ от нега, разтапящ се от страст. “
Трубадурската мода дава началото на Прованската/трубадурската поезия, а влиянието на суфизма се изразява главно в отношението към Любовта - на нея започва да се гледа като на процес на посвещение. Първо, за да спечели дамата на сърцето си, рицарят трябва да премине през редица изпитания и да ги издържи успешно, подвигът в името на любимата става задължителен, а силата и енергията за него идва от Любовта. След това, на „безумното“ влюбване, а да не говорим на консумацията на любовта се гледа като на свръхестествено състояние, на променено съзнание, при което „очите се докосват“, а съзнанието влиза в потока на просветление. С други думи имаме цял процес на посвещение с нова форма на съзнание, което кара човек да се чувства по-жив от всякога. Това посвещение чрез силното любовно чувство се изразява в трубадурската поезия с много символи, най-известен от които е розата. Тя е директно заимствана от суфите, където изразява навлизането в света на духовното. За трубадурите тя става още и символ на потайността - влюбените винаги се срещат тайно (заради адреналина от опасността) и обикновено срещите са в розови градини. (Розата е всъщност много древен символ, тя е свещеното цвете на Изида, в езотериката магията се извършва с роза; розата става основен символ и на катарите/албигойците от Тулуза, а при розенкройцерите се превръща в разпознавателен знак за „Верните на Любовта“). Трубадурската поезия се превръща в своего рода техника за мистичен екстаз.
Промененото съзнание се отразява и на земно ниво - премахнати са всякакви бариери пред свободното влюбване и изразяване на чувствата, и хората вече не правят секс, а правят любов. „Лудостта да бъдеш влюбен“ става мечтано състояние. Самият Гийом дьо Поатие пише:
„Искам да задържа дамата си, за да освежавам сърцето си толкова добре, че да не остарея. Онзи, който успее да задържи радостта от своята любов, ще живее сто години”.
Друг неоспорим белег за богомилското влияние е фактът, че се появяват и жени-трубадури… сред трубадурите има хора от всички слоеве на населението,… въобще хора с най-разнообразни професии и занимания. Този факт в крайна сметка допринася и за постепенното профанизиране на трубадурската поезия.
„Поетичният Прованс, в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на любовта и негата, жадно се е вслушвал в безизкуствената реч на българина и се е признавал за победен. Богомилството е имало грамадно влияние върху хода на европейските идеи”.
Цялата тази езотерична философия на трубадурите се издига на съвършено нова висота в творчеството на още една гениална личност, свързана с богомилите –
ДАНТЕ АЛИГИЕРИ.
За целите на нашето изложение трябва да спомена, че като млад Данте е член на сектата на патарените от Конкорецо, където, ще припомня, специален пратеник беше богомилът от България Назарий. Учител му става и възрастният вече Брунето Латини. Той е нещо като универсален учен, изключително начетен човек, познаващ Магнус и Тома Аквински от университета в Париж, твърде впечатлен от схващанията на катарите и добре запознат с тайното им познание и практики. Брунето Латини е човекът, който въвежда Данте в дълбочината на езотеричното познание. По думите на самия поет Латини го е учил „да разгръща вечния си живот“. Данте е горещ поклонник и на пророк Йоахим от Фиоре. Йоахим е роден през 1135 година в Калабрия до Сицилия. Там през 1167 година отива и развива дейност и папа Никита. В Калабрия Йоахим се запознава е катарското учение, преди да получи откровение в Светите земи и да основе свой манастир. Никак не е чудно, че пророк Йоахим започва да пише за новата ера на Любовта, за епохата, когато човечеството ще се ръководи от Любовта, епохата под знака на Светия Дух. Това са все теми, наследени от богомилите/катарите. Пророк Йоахим е поставен от Данте в „Рай“ сред висшите посветени.
Данте става член и на „Fideli d’Amore“ („Верните на Любовта“), това е тайно общество на езотерични поети, учени и мислители, една „тайна религия“ в суфи-стил. За членовете на „Fideli d’Amore“, точно като при суфите, разбирането на Бога и разбирането на човешкото съзнание вървят ръка за ръка, а силата, която движи Света, е Любовта и тя е лично, мистично преживяване.
Данте достига до посвещение „от уста на ухо“, свидетелство за което е самото му творчество, и най-вече „Божествена комедия“. Още първите редове са заявката за това:
,,На попрището жизнено в средата
намерих се в лес тъмен по зла чест,
че правий път бях сбъркал в мрачината”.
„Попрището жизнено в средата“ освен Христовата 33 годишна възраст означава още и 1300 години или това е една Платонова Велика година - едно пълно завъртане на Зодиака. Оттук нататък самата структура на творбата е базирана на сложни нумерологични и кабалистични кодове, ще спомена само най-очевидните - 33 са песните във всяка част, това число освен връзката му е Христовите години и Платоновата Велика година, има и специфична вибрация, въздействаща пряко на човешкото подсъзнание. Прекрасно са описани от Данте и качествата на светлината - „енергиите на саламандъра“, а в „Рай“ е дадена и цялостна картина на Космоса с всичките му измерения, където цялото Съзидание е движено от силата на Любовта. Данте разкрива и елементи от етапите на посвещението - Първата част - „Ад“ е земният живот, материалният свят, а слизането в ада е преживяването на Смъртта, Втората част - „Чистилище“ е светът на изпитанията преди посвещението, Третата част - „Рай“ е вече светът на посветените/съвършените, светът на Божествената Мъдрост и Любов, където владее Женският принцип - Беатриче… 112 Раят е вътре в нас, това е блаженството от хармонията на Любовта, от мистичното единение с Женския принцип, представен от Беатриче, в случая тя е символ едновременно на Божествената Любов и на „другото Аз“ на поета... 112 …Данте е бил много наясно с процеса на посвещение, защото е преминал лично през него и знае, че до определено ниво ти е нужен водач, за да минеш през земното, да го преодолееш и да достигнеш до езотеричното познание, след като преди това си се пречистил в Чистилището“, на чийто вход пише:
„излиза, който взор назад върти!“ (стих IX)
Цялата „Божествена комедия“ представлява една точна картина на нашия сложен и противоречив вътрешен живот и психика, представена от просветления вече човек, от посветения в тайните на живота и смъртта. Ако не беше така, би ли могъл един истински католик, за какъвто официално се смята Данте, да говори за Бог като за „Точката“, или че Исус Христос и Дева Мария са „в две тела“ (като богомилската история за „двете деца Исус“), или че Бог е „неназовим“, или да моли своята муза да му предаде това, което е съхранено в паметта му „отпреди“. И да утвърждава с такава искрена страст, че:
„ Блажени всички озарени от толкова небесна благодат, че нямат апетити прекалени и не изпитват прекомерен глад“
(“Чистилище“, песен XXIV) или
„само с чувственото знание ще станете достойни същества“
(„Рай“, песен IV) и
„ О, дух блажен, дарен с благоволение да видиш трона вечен и свещен, преди да свършиш земното сражение“
(„Рай“, песен V).
…окултната теория, според която великият поет се нарежда в редицата от прераждания така: Орфей - Омир - Вергилий - Данте!
…стечките са каменната книга на богомилите!... Върху тях… са нанесени сакрални символи, които съдържат конкретен и много специфичен код. Този код притежава мощ, носител е на енергия и на послание едновременно. Върху богомилските стечки са изобразени редица Таро символи от уникалното Богомилско Таро, както и много други чисто езотерични знаци. Ето една малка част от тях: „Хорото“ - среща се на много места, в много варианти, виждат се групи от хора, хванати за ръце и в движение, подредбата им е много прецизна, т.е. става дума за обозначаване на конкретен ритъм, и всичко това представлява обединена енергия, която се затваря в кръг или се разгръща в спирала и „заключва“, съхранява, умножава и предава енергиите от Космоса чрез ритъма и наслагването (стъпка в стъпка) на движението, „хорото“ означава още и Змея на Съзиданието, който се извива от главата към опашката и задвижва Материята, за да даде тласък на Инволюцията. Това е може би най-характерният и уникален богомилски мотив. Или „Спиралата“ - ако човек погледне повърхностно, тези многобройни спирали по стечките ще му заприличат на обикновен декоративен мотив. Но в случая това е символ на Вечното Движение от и към Твореца, на взаимовръзката между мъжката и женската енергия, спиралата е правилна, защото и Движението е математически прецизно и никога случайно, спиралите описват въртене или отляво надясно или обратно - съобразно коя енергия изобразяват - мъжката или женската. Много често се среща „Дървото на живота“ - типичен кабалистичен символ, основен и в Богомилското Таро. Символите на „Слънцето“ и „Луната“, както и на „Кръста“, вече ги разглеждах, когато ставаше дума за храма в Яйце. За Слънцето ще добавя само, че то често е изобразявано като роза - централен диск с 6 кръгчета. Това напомня на Слънчевата система. Слънчевата роза е позната и като „розетка“, а всичко това говори и за познания по астрономия, т.е. за хелиоцентричната система. Тук трябва да спомена „Свастиката“ като символ на вечното движение и кръговрат на живота, на вечния жизнен цикъл. Друг много често срещан символ е „Ръката“, разтворена с прибрани или разперени пет пръста - символ на духовното посвещение (поставянето на ръката върху главата на неофита), ръката пренася Най-висшите Божествени Сили, тя и Пентаграм. Идва ред и на „Конника“ - аналогично на „Мадарския конник“ това е човек, който владее енергиите на Природата, представени от „Коня“, човекът е техен господар, управлява ги. Или пък „Мъж с лък“ това не е ловец, а човек, който вече е получил посвещение, защото „Лъкът“, подобно на „Меча“, е символ на Истината, „Щитът“ му, ако има и щит, е символ на Познанието, а, Доспехите“, ако е в доспехи, са символ на Мъдростта, на умението да използваш Меча и Щита. Към тази категория спада и „Еленът“ като символ на кръщението с Духа, рогата му, които се сменят всяка година, са символ на прераждането, на редуването на живота и смъртта в един непрекъснат цикъл. „Четирилистната детелина“ - Вечната виталност (оттам вярването, че четирилистната детелина носи късмет). Последно ще спомена „Грозда“ или „Лозата“ - срещат се в най-различни комбинации и символизират Мъдростта и Познанието… много са и чисто геометричните мотиви по тях, аналогични на тези от нашия фолклор, нещо като пиктографско писмо, отразяващи архетипни концепции, тъй като езикът на Вселената е геометричен… над 70 000 хиляди са!
…стечките изпълняват в голяма степен функциите, които са имали в дълбоката древност пирамидите - генератори и ретранслатори на космическите енергии.
Ако се вгледаме в коя да е от спиралите по стечките, ще видим запечатан на камък принципът на махалото.
Когато Махалото се движи от запад на изток, то носи Женската енергия, настъпва относителен мир и прогрес. Типичният пример - от запад идват последните Атланти и носят своето познание на египтяните, на траките, на вавилонците, достигат на изток до индийците и китайците, следва голям прогрес. Когато махалото тръгне от изток на запад, то носи Мъжката енергия и започва да „разчиства“ терена за новите идеи, прави го със силата и агресията си, с пробивността си, и често това означава войни и разрушения. Примери много - ордите на Чингиз хан идват от изток, Великото преселение на народите започва от изток, от изток дойде и последната вълна - комунизмът и т.н. НО накрая отново Женската енергия оформя крайния резултат, реализацията на идеята (затова: „Търсете жената“!). Така се проявява движението в спиралата, която след пълния си цикъл извежда човечеството на нов по-висок етап.
При движението на Махалото обаче винаги има една точка на равновесие, когато настъпва баланс между Мъжката и Женската енергия. Ако приемем Япония за най-източната точка, а Калифорния за най-западната, равновесната точка е на Балканите! Затова не е случаен фактът, че точно на Балканите има толкова много концентрирани енергийни потоци, събират се енергии, които трябва едновременно да подхранват, но и да балансират жизнените сили. Точно в тези енергийни точки се появяват периодически и пратениците на Всемирното Бяло Братство, за да донесат новите идеи и да внесат баланс.
Започва Троянската война, тя съвсем не се води за някоя си Елена. Елена е само символ, а тук става дума за сблъсъка на двата свята - Изтока и Запада в борба за надмощие. Елена (женската енергия) тръгва към интуитивната мъдрост - Паладиума и иска да го вземе, с това тя дава началния импулс, а спусналият се в преследване неин съпруг Менелай (мъжката енергия) е силата и мощта, която ще проведе акцията. Балансът на енергиите (мъжката и женската) е нарушен, когато е нарушена семейната хармония - Елена тръгва след троянеца Парис и оставя съпруга си Менелай. В това е „вината“ на запада. В същото време и Парис (който в случая олицетворява Паладиума) престъпва порядките - неговото Его надделява, това пък е „грехът“ на изтока. С други думи настъпва повратен цивилизационен момент. Неговият смисъл е предаден прекрасно от следващия велик посветен - Омир.
…според древните гърци слепотата и пророческата дарба вървят ръка за ръка - който е мъдър и вижда напред в бъдещето, той е сляп за земната реалност... затова се казва, че Омир бил сляп, а ние го разбираме буквално... той просто е бил мъдрец, посветен.
Гърците наричат това „хитрост“ и много й се възхищават и се гордеят с нея, защото я отъждествяват с мъдростта на разума, но всъщност хитростта няма нищо общо с мъдростта, защото е израз на слабост - до хитрости прибягва по-слабият.
…Петата Раса трябва да достигне по свой път до познанието за Истината, която Душата чрез Интуицията отдавна познава. Започва „мисленето с главата“ и постепенно започва да се губи мечтателността на съзнанието и да се заглушава вътрешният глас, гласът на интуицията, идващ директно от подсъзнанието. С други думи започва новият цивилизационен етап - опознаването и възхода на Разума в Материалния свят и съответно доминацията на всичко материално.
Цената е висока - сложен е край на понятията за чест и достойнство, а хитростта се възвеличава и приема за мъдрост. Става ясно и друго - развитието и успехите на Разума са възможни само след големи изпитания и страдания като тези, на които е подложен Одисей. С други думи - Разумът (Атина) трябва да издържи изпитанията на Интуицията (Посейдон). Мир и спокойствие може да има едва, когато Одисей се окаже достоен да се завърне отново там, откъдето е тръгнал - от дома, от семейното огнище - т.е. от Любовта, и като възстанови семейната хармония, да открие Любовта като спояваща сила. Движението на Махалото постига равновесието си чрез енергията на Любовта.
…пътят на Разума към Истината е прекалено дълъг и минава през твърде много заблуди и грешни заключения, защото земните понятия не могат да обхванат същността на онова, което остава извън обсега на сетивата.
…самата красавица Европа е пренесена в Крит на гърба на превърналия се в бик бог Зевс, пренесена е от изток, от Мала Азия, тя е финикийка, т.е. тракийка!!! И второ - когато гърците пристигат на Балканите, траките отдавна са тук. Когато преминават през „тракийското море“, според Херодот, безпросветните все още гърци са впечатлени от мистериалните култове на траките и най-откровено ги копират, а впоследствие и присвояват, включително Орфей и Дионис, и си ги прибавят към и без това твърде разнородния им пантеон. Още в древността Цицерон казва:
„Всички велики неща, които Атина е дала на света, произтичат от Елевсина“, т.е. произтичат от тракийските мистериални култове, защото Елевсинските мистерии са дело на тракиеца Евмолп.
Така че гърците заимстват от траките точно езотеричните им познания, мистериалните им култове, но продължават да наричат траките „варвари“, защото нямали писменост, а гърците, видите ли, били много по-цивилизовани, защото си имали писменост. Доста спорен е този въпрос, защото траките са предавали своите езотерични познания на принципа „от уста на ухо“ и записването на Висшите тайни е било недопустимо, това, което е можело да се запише, е ставало с „тайно“ писмо, нещо като пиктографски знаци, каквито има открити по доста тракийски светилища. Траките имат една цивилизационна мисия, стана дума за нея, а на гърците е отредена друга - да развиват разума. А този разум, освен че борави основно с информация от петте крайно несъвършени човешки сетива, разчита и на земния мозък. Паметта на земния мозък обаче, за разлика от паметта на Душата, има ограничен капацитет, и за да се запази информацията от него, се налага тя да бъде записвана... и затова гърците пишат ли, пишат. Духовният им гръбнак обаче си остават мистериалните им култове (тракийските) и писанията на великите им посветени като Платон и някои други.
…Римската империя носи и голям духовен заряд - да разпространи словото Божие, донесено от Христос, и да го направи световно... и тя успешно го прави.
През „тъмния“ период на Ранното средновековие идва ред на българската мисия. Българите трябва в своята нова-стара родина - България - да създадат централизирана държава начело с цар-жрец и така да внесат ново качество в цивилизацията - обединение на земното и духовното в една личност, тази на царя. Това не се осъществява (говорих за това при цар Борис I) и именно тогава се появяват богомилите, новите пратеници на Всемирното Бяло Братство, носителите на Женската енергия. Тяхното Учение - Религията на Любовта - трябва да внесе това ново качество и да установи новия баланс. Махалото пренася идеите им на запад, но ответните сили изпращат кръстоносните походи срещу тях, създават Инквизицията, измислят мъчения, клади и гонения... накрая, отново от изток пристига следващата Мъжка енергия - вълна от войнстващи племена - турците... и както вече стана ясно, Богомилското Учение „минава в нелегалност“, но съхранява своя Код.
Този Код при следващия импулс на Женската енергия от движението на Махалото води до появата на Ренесанса. Той процъфтява във всички центрове, където има пренесено „огънче“ от Троя…
Когато се говори, че през Ренесанса има връщане към древногръцкото изкуство и идеали, не бива да се забравя, че докато гърците говорят за хармония и се възхищават от човешкото тяло като съвършени пропорции, те не споменават нищо за вътрешна красота. Съвършените и пропорционални фигури на техните богове, напр. Аполон, Атина, Венера, не излъчват никаква емоция... може би защото са богове, но през Рене-санса, когато цикълът на Махалото „връща“ отново преклонението към човешкото тяло, красотата на пропорциите вече се свързва и с вътрешната красота - чрез индивидуализацията на образа (напр. „Мона Лиза“), абстрактната физическа красота е конкретизирана в образа на отделната личност и я превръща в божествена. При Ренесанса има съвсем целенасочен опит за сближаване на материалното и духовното... процесът обаче само започва, без да завърши, защото Махалото отново отива към другата крайност - от опиянението пред човека на Ренесанса, който е в центъра на всичко и „мярка на всички неща“, към разочарованието, когато след откритията на Галилей, Коперник и Кеплер идва отрезвяването, че човекът не е център на света, нито пък Земята, която отгоре на всичко се оказва и кръгла, е център на Вселената. Дюрер прекрасно го изобразява - „Меланхолия“; Хамлет започва да разсъждава „да бъде или да не бъде“, а друидът крал Лир се прекършва пред силите на Природата.
В края на 18-тия и началото на 19-тия век с бурното навлизане на машините в живота на хората идеалите са напълно удавени и оптимистичните надежди се оказват суетна заблуда.
„Дойдохме тук заводите да видим
не с цел по-мъдри пак да си отидем,
а само в случай, че попаднем в Ада,
за нас да няма вече изненада “ (Р. Бърнс)
Учението на Беинса Дуно – УЧИТЕЛЯ носи неповторимата славянска емоционалност и апелира директно на сърцето. Каква е връзката му с Богомилството? Съвсем директна - Учението на Учителя Петър Дънов е новото Богомилство. Самият той казва:
„Ако някой иска да изучава живота на богомилите, той трябва да види нашия живот“.
Езотеричната част от Учението на Учителя, както го наричат неговите последователи, също напълно съвпада с Богомилското,… Учителят работи неуморно години наред без натрапване, без насилие, без заробващи задължения за членовете на братството. Той прекрасно разбира, че революции с хората не могат да стават и затова търпеливо ги съветва:
„Докато не създадете Божественото в себе си, не хвърляйте човешкото. Дръжте човешкото, а Божественото нека работи отвътре, докато се засили... Вие трябва да държите стария си живот дотогава, докато опитате, че новите методи наистина дават по-добри резултати.“
„Паневритмията“ хармонизира космическия човек със земния, тъй като наш Баща е Космосът, а наша Майка - Земята.
Петър Дънов пръв разкри за нас българите и Енергиите на Седемте Рилски езера. Това е магическо място от хилядолетия, там са се намирали храмовете на Слънцето и светилищата на посветените от школата на Орфей, а после се използват и от бо-гомилите. Мястото е също толкова магическо и днес.
Петър Дънов оставя и своите пророчески думи за българите:
„Българинът се отличава с голяма твърдост и упоритост. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдост. Най-доброто семе, което расте, е българинът. Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество — твърдостта, за да проповядват после добре Божието Учение...“
„Ако българският народ приеме учението на днешните богомили, ще стане велик народ. Ако го отхвърли, ще пропадне“.
Западноевропейската цивилизация вече приключва своята мисия - да развива Разума чрез науката. Достиженията й в тази насока са безспорни и познати на всички, но те достигнаха своя апогей, защото цялата наша съвременна наука работи само в триизмерната реалност и това я ограничава много. Науката, на която днес толкова разчитаме, продължава да ни предлага своите нови теории и закони, само че те продължават да са законите на триизмерната реалност, закони, постигнати със земния разум, а той, както вече многократно стана дума, е нетраен и материален. Нелепо е да се мисли, че нетрайното и променливото може да разгадае и опознае трайното и Вечното, липсват му понятията за това. Самата история на науката го доказва… Не че трябва да се спре с научните изследвания, или че те са безсмислени, напротив, науката трябва да се развива, но при ясното съзнание, че пътят към голямата Истина е твърде дълъг, а ние сме още в самото му начало... този свят е напълно разумен, хармоничен и математически прецизен, че нашият прогрес зависи от това да се включим съзнателно в този процес и да се хармонизираме с него, а не да си създаваме наши правила, които нямат нищо общо с Вселенските, докогато проумеем, че това, което наричаме „случайност“, са закони, които все още не познаваме.
…за да има нов истински голям прогрес, е необходимо вече да се навлезе и в Четвъртото измерение, за да се получи някакъв качествен скок. Това обаче няма как да се случи, докато човечеството не бъде готово за новото познание, защото иначе с прословутата си алчност и агресия ние ще се самоунищожим. Така че на нашите учени повече няма да им бъдат дадени нови „епохални“ открития (казах „дадени“, защото и откритията се спускат отгоре на предварително определените и подготвени за това хора - учените, „откривателите“). Великият Разум, за който все по-открито говори вече и науката, следи и ръководи и този процес, и изчаква нарастването на нашето съзнание.
Какво да правим тогава? Отговора го дават богомилите - да се заслушаме в СЕБЕ СИ, в собствения си вътрешен „Аз“, в гласа на своето подсъзнание, защото това е гласът на Душата ни и да чуем там какво ни нашепва Женската енергия на Любовта.
…в настоящата ситуация на пълна загуба на ориентация, единственият критерий за Истината си остава Интуицията. Ако сме убедени, че този свят е създаден РАЗУМНО, че е плод на Любовта, която сътворява Красивото и Хармоничното, то, за да бъде човек в синхрон с тази съзидателната енергия на Вселената, той трябва и в мислите, и в действията си да се стреми към същото - да създава сам хармония и красота около себе си във всичко, което върши. Това е начинът човек да бъде споходен от Радостта, защото тя пък е крайният „продукт“ на Красотата и Хармонията. Красивото и Хармоничното облагородяват и възвисяват и тогава Радостта става заразителна, а Мъдростта е нейната подплата. Или както е казал и покровителят на българския народ Св. Иван Рилски:
„Мъдростта е ведрина, не сбръчкано чело!“
Животът е изкуството на Момента. Всичко друго е пълна илюзия, която на нас хората ни харесва да поддържаме, и с която се залъгваме - някакво минало, което вече го няма и не може да се върне, и някакво бъдеще, за което нямаме никаква гаранция.
…можем да се включим в провеждането на единственото смислено състезание в живота, ако въобще животът е някакво състезание, в СЪСТЕЗАНИЕТО ЗА ПРАВЕНЕ НА ДОБРО!
Славянството трябва да стане новия приемник и новия разпространител на идеалите на Шестата Раса. Това трябва да бъде културата на Сърцето,…
Както казва Учителя Петър Дънов:
„Славянството е девствената почва на бялата раса... олтарят на Новата Култура“.
Това е призванието най-вече на руснаците, но преди това те имат да свършат огромна работа - да преодолеят своите шовинистични, великоруски амбиции, за да проявят това, с което славянството се слави най-вече - великодушие, взаимопомощ, жертвоготовност и смирение, или всичко това, което сме свикнали да наричаме „славянска душа“. После тези идеали трябва да продължат още на изток и да стигнат отново до Индия, Китай и Япония, където все още има тлеещи огънчета от древни времена (йоги, даоисти, шинтоисти), които макар и строго индивидуални, с радост ще прегърнат богомилските принципи за свобода, равенство и братство, и с това ще завърши преходът към Шестата Раса, расата на Богомилството, в която „богомил“ ще бъде вече белег на Духовна идентичност.
Къде в този процес сме ние българите? Нашата задача е най-тежката и най-отговорната - ние не сме просто славяни, а и наследници на траки и българи, и носим идеята за Платоновата държава, затова точно ние трябва да дадем началния тласък на всички тези процеси. А те ще започнат тук на Балканите, защото тук се пази „Кодът на богомилите“, оставиха го нашите предшественици за по-добри времена. Богомилският Код е нашата връзка с Духовния Свят. Ние българите го носим в нашата генетична памет, той е в нас, затова и ние сме тези, които трябва да го възродят.
ОБРЪЩАНЕТО НА ПАРАДИГМАТА, ТАКА ЧЕ ДУХОВНОТО ДА ОПРЕДЕЛЯ И ДИКТУВА МАТЕРИАЛНОТО!!! Познанието има две страни - да знаеш със земния си разум и сетивата или да знаеш със сърцето и Душата си. Досега човекът създаваше своята цивилизация със земния си разум, затова в повечето случаи се разминаваше с Вселенския, с Висшия Разум. Сега трябва да стане обратното.
…българското знаме - бяло, зелено, червено е вдъхновено точно от богомилите. Тъй като този факт е много малко известен, ще си позволя на края да го разкажа. Българският трибагреник е свързан с една друга крайно недооценявана личност в нашата история - Раковски. Той също е изкушен от езотеричните познания, член е на езотеричен орден и се интересува живо от богомилите и специално от Боян Мага. Раковски знае за четирите състояния на материята - твърдо, течно, въздухообразно и светлина! Разбрал е, че Боян Мага е използвал магическата трансформираща сила на т.нар. „светлини на саламандъра“ - бялата, зелената и червената... и тогава през 1861- 62 година в Българската легия в Белград той за пръв път развява трибагреник с цветовете зелено, бяло и червено. После те стават цветовете на националния ни флаг. Скептиците тук ще възразят, че тези три цвята се срещат във флагове и на други страни. Да, това е абсолютно вярно, но САМО в българския флаг те са поставени хоризонтално и точно в този ред - бяло, зелено, червено - в енергийно най-силната комбинация. И сега - колкото и невероятно да звучи, но българският трибагреник е връзката ни днес с богомилите от Монсегюр, защото, когато там те правят своите посвещения (Consolamentum) по време на пролетното равноденствие, използват три вида светлина - бяла, зелена и червена.
Така нашият трибагреник е носител на богомилския Код.
…най-висшето послание на богомилите, вдъхновено от „Второто послание на апостол Петър“ – техния
СЕДМОРЕН ПЪТ НА ПОСВЕЩЕНИЕ:
„ПОЛОЖЕТЕ ВСЯКО СТАРАНИЕ И ПРИБАВЕТЕ НА ВЯРАТА СИ ДОБРОДЕТЕЛ,
НА ДОБРОДЕТЕЛТА СИ - ПОЗНАНИЕ,
НА ПОЗНАНИЕТО СИ - СЕБЕВЛАДЕЕНЕ,
НА СЕБЕВЛАДЕЕНЕТО СИ - ПОСТОЯНСТВО,
НА ПОСТОЯНСТВОТО СИ - БЛАЖЕНСТВО,
НА БЛАЖЕНСТВОТО СИ - БРАТОЛЮБИЕ,
НА БРАТОЛЮБИЕТО СИ - ЛЮБОВ“.
