Из "Мактуб" от Паулу Коелю

Мисли за гъсеницата. Тя прекарва по-голямата част от живота си на земята, завиждайки на птиците и негодувайки срещу съдбата си и вида си. "Аз съм най-нещастното от всички създания — мисли си тя. – Безобразно, отблъскващо и осъдено да пълзи по земята". Веднъж, обаче Майката Природа помолила гъсеницата да направи какавида. Гъсеницата се изумила, до този момент тя никога не била правила какавиди. Мислила си, че това е построяване на гроб и се подготвила да умре. Макар и нещастна в живота, който живяла до този момент, тя се оплакала на Бога: "Тъкмо привикнах към това положение на нещата, Господине, и ти ми взимаш и малкото, което имам." В отчаянието си, тя се завила в какавида и започнала да чака края си. След няколко дни, гъсеницата видяла, че се е превърнала в прекрасна пеперуда. Тя можела да лети в небето и била необикновено възхитена от това. Тя изпитала удивление от живота и от Божиите замисли.

Изкуството да се гадае е било разработено, за да бъдат съветвани хората, а не за да се предсказва бъдещето. То дава добри съвети, но лоши пророчества. В една от молитвите си, с които Иисус ни учи, казвайки: "Господ ще го направи". Когато Бог поставя проблем, Той дава и решението му. Ако гаданието би било способно да предсказва бъдещето, всеки предсказател би бил богат, женен и доволен.

Човекът, който търси само светлината, бягайки от отговорностите, никога няма да намери сиянието.

Бог живее…в онези места, където Mу позволят да влезе.

Онези, които тръгват в нова посока и искат да запазят малко от стария си живот, тяхното собствено минало ги разкъсва на части.

…стиховете на Р. Тагор, записани на плочата: "Не чукът е направил тези скали толкова прекрасни, а водата - със своята сладост, танц и песен". Там, където силата може само да разруши, мекотата може да извае.

От страх да не се смалим, ние не растем. От страх да не заплачем, ние не се смеем.

Ученикът казал: "Всички учители говорят, че духовното съкровище се придобива чрез индивидуално търсене. Тогава защо сме тук всички ние заедно?" "Вие сте заедно, защото гората е винаги по-силна от самотното дърво - отговорил учителят. - Гората съхранява влагата, съпротивлявайки се на урагана и помага на почвата да бъде плодородна. Но това, което прави дървото здраво, са неговите корени. И корените на едно растение не могат да помогнат на друго да расте. Това, че сме заедно с една цел, позволява на човека да расте по свой собствен начин и това е пътят на тези, които искат да се съединят с Бога.

Всеки, който иска да ограби заради Бога, иска да ограби Бога.

Страхът не е признак на малодушие. Този страх ни позволява да бъдем смели и достойни пред лицето на житейските ситуации. Някой, който е изпитвал страх и въпреки него е действал, без да му позволи да го изплаши, доказва своята храброст. Но някой, който в трудна ситуация не се е съобразил с опасността, само доказва своята безотговорност.

Щом намерих всички отговори, всички въпроси се промениха.

Никой никога няма да докаже, че Бог съществува. Определени неща в живота трябва просто да бъдат опитани и никога обяснени. Любовта е такова нещо. Бог, който е любов, е също такова нещо…Бог никога няма да влезе в главата ти. Вратата, която Той използва, е твоето сърце.

Ева се разхождала в Едемската градина, когато я настигнала змията. "Изяж тази ябълка" - казала тя. Ева, научена от Бога, се отказала. "Изяж тази ябълка - настоявала змията. - Така ти ще станеш по-красива за своя мъж". "Това не ми е необходимо - отговорила Ева. - Той няма друг, освен мене". Змията се засмяла: "Разбира се, че има". Понеже Ева не повярвала, тя я завела на върха на хълма, където имало кладенец. "Тя е там долу. Точно тук я скри Адам". Ева погледнала надолу и видяла красива жена, отразена във водата. А след това изяла ябълката, предложена й от змията.

Кръстопътят е свещено място. На него поклонникът трябва да вземе решение. Ето защо боговете обикновено спят и ядат по кръстопътищата. Там, където се пресичат пътищата, са концентрирани две големи сили - пътят, който ще бъде избран, и пътят, който трябва да бъде отхвърлен. Двата са превърнати в единствен път, но само за кратък период от време. Поклонникът може да си отпочине, да поспи малко и дори да се посъветва с боговете, които населяват кръстопътя. Но никой не може да остане там завинаги: щом изборът е направен, той трябва да върви, без да мисли за пътя, който е отхвърлил. В противен случай кръстопътят става проклятие.

В разгара на най-проливния дъжд през малко село върви човек и вижда горяща къща. Когато се приближава до нея вижда един човек, който седи в пламналата гостна стая. "Ей, къщата ви е в пламъци!" - завикал пътешественикът. "Знам това" - отговорил му човекът. "Тогава защо не излизате?" "Защото вали дъжд - заявил човекът. - Майка ми винаги ми казваше, че мога да пипна пневмония, ако излизам в дъжда". Коментар на Зао Чи относно баснята: "Мъдър може да се смята онзи човек, който е способен да пренебрегне ситуацията, ако види, че е принуден да направи това".

…не съдете другите, заради техните убеждения. Ние не можем да осъждаме мечтите на другите. За да вървим с вяра по своя собствен път, не е необходимо да доказваме, че пътят на другия е погрешен. Този, който прави само това, което му се получава, не вярва в своите собствени сили.

Повечето примитивни цивилизаци имат обичай да погребват своите мъртви в позата на зародиш.

Когато човек чувства, че душата му е недоволна, той не може да моли за съвет. Самостоятелното решение е необходимо за…по-нататъшно напредване в живота.

   Философът Аристипус се наслаждавал на властта си в съда на Дионисий, тиранина на Сиракуза. Веднъж през деня той отишъл при Диоген, който си готвeл лещена чорба. "Ако Вие искате да бъдете Диониски съдия, не трябва да ядете леща" - казал Аристипус. "Ако знаехте, колко възхитително вкусна е лещата, Вие нямаше да искате да сте Диониски съдия" - отговорил Диоген. Учителят казал: "Истината е в това, че всичко има цена, но цената винаги е относителна. Когато ние следваме мечтите си, ние можем да създадем впечатление пред другите, че сме нещастни и неудачници. Но не е важно какво мислят другите. Важна е радостта в сърцето ни".

Вселенската Душа се нуждае много от това, вие да сте щастливи.

…колкото повече искате да дадете, толкова повече ще получите обратно.

Прошката прилича на улица с двупосочно движение. Всеки път, когато ние прощаваме някому, ние прощаваме и на самите себе си. Ако сме търпими към другите, можем по-лесно да приемаме своите собствени грешки. По този начин, без вина или мъкa, ние сме способни да подобрим своето отношение към живота. Когато поради слабост ние позволяваме на ненавистта, завистта и нетърпимостта да вибрират около нас, ние поглъщаме още повече от тези колебания…Актът на прошката изчиства астралния план и ни показва истинската светлина на Божественността.

…кого можем да смятаме за мъдър човек. Това е онзи, който без да убива своите страсти, е способен да ги контролира.

Разказват за четвъртият Влъхва, който също видял звездата, сияеща над Витлеем. Но той винаги закъснявал да стигне до мястото, където би могъл да бъде Иисус, защото по пътя постоянно го спрали бедни и нуждаещи се с молби за помощ. След тридесет години странстване по стъпките на Иисус, през Египет, Галилея и Витания, влъхвата стигнал до Йерусалим, но отново било прекалено късно. Детето Иисус вече било мъж и влъхвата пристигнал в деня на разпятието. Мъдрецът носел бисери, за да ги даде на Иисус, но продал всичките, за да помогне на онези, които срещал по пътя си. Останал му само един бисер, но Спасителят вече бил мъртъв. "Аз провалих делото на целия си живот" - помислил си мъдрецът. А след това чул глас: "Въпреки това, което ти си мислиш, ти беше с мен през целия ми живот. Аз бях гол, и ти ме облече. Аз бях гладен, и ти ме нахрани. Аз бях арестуван, и ти ме навести. Аз бях във всяка бедна душа по твоя път. Благодаря ти за това, че ти толкова често ми показваше любовта си".

Когато твоята душа е в съгласие с твоите мечти, това прави Бога щастлив.

Когато дървото е претоварено с плод, неговите клони се навеждат до самата земя. Истински мъдър е скромният. Когато дървото не носи никакъв плод, неговите клони са високомерни и надменни. Глупавият човек винаги вярва, че е по-добър от другите.

На Тайната вечеря Иисус обвинил - с едни и същи думи и с еднаква сериозност двама от своите апостоли. Двамата ще извършат престъпленията, предвидени от Иисус. Юда Искариотски ще се стресне и ще осъди себе си. Петър също ще се стресне след като три пъти отхвърли всичко, в което е вярвал. Но в решаващия момент Петър ще разбере истинското значение на Христовото послание. Той ще помоли за прошка и унижен, ще продължи да проповядва. Той би могъл да избере самоубийството, но вместо това той ще се срещне с апостолите и ще каже: "За моята грешка ще се знае до края на човешкия род. Но ми позволете да я поправя". Петър ще разбере, че Любовта прощава. Юда няма да разбере нищо.

Ние маскираме нашите добри действия с ирония и безразличие, сякаш животът е синоним на слабост.

Всички пътища водят до едно и също място. Но вие избирате пътя и вървите по него докрай. Не се опитвайте да вървите по всички пътища.

Приеми тайнствата на религията и Вселената ще ти се покаже.

Ако искаш по-добре да разбереш своята роля в света, записвай. Опитай се да вложиш душата си във всеки ред, дори никой да не го прочете, или което е по-лошо, ако някой прочете онова, което ти не би искал да бъде прочетено. Обикновеното писмо ни помага да организираме своите мисли и да видим по-ясно какво ни заобикаля. Хартията и писалката творят чудеса - те облекчават болката, правят мечтите ни осъществими и извикват загубената надежда. Думата има сила.

Ако в твоето сърце има духовни съкровища, приложѝ ги още сега. Или те ще изчезнат.