Из "Децата от улица "Тряскаджийска", Астрид Линдгрен

ДЕЦАТА ОТ УЛИЦА "ТРЯСКАДЖИЙСКА"

Намирам, че мама е много чудновата, дето иска да си лягаме

вечер, когато сме съвсем будни, а сутрин, когато спим, иска да 

ставаме.

Тя подсмърчаше ли, подсмърчаше и най-сетне една лелка в магазина я попита:

— Ти нямаш ли носна кърпа?

— Имам, ама не я давам назаем на хора, дето не ги познавам 

— Значи сте ходили у леля Берг — каза мама. — Тя зарадва ли ви се?

— О, да — отговори Юнас. — Зарадва се два пъти. Първо се зарадва, когато пристигнахме, и после се зарадва, когато си тръгнахме.

— Защо размазваш салама по прозореца?

— Защото залепва много по-здраво от кюфтетата

Представете си, на едно голямо дърво в градината има нещо подобно на веранда. Високо горе в дървото! Дотам води една стълба и когато човек се покатери по стълбата, стига до тази веранда и там има маса с пейки наоколо и всичко е оградено с парапет, та никой да не падне долу. Баба нарича тази веранда Зелената беседка. От всички места, където човек може да седне и да яде, най обичам такива, дето са по дърветата.

Изведнъж чухме Лота да крещи навън и като погледнахме, видяхме, че тя дърпа котката за опашката, а котката сърдито я драска. Тогава Лота влезе разплакана при нас в къщичката и се развика:

— Само я хванах за дръжката, пък тя ме одраска!

— Я виж, там лежи една опашка, дето си няма куче — каза Тоте.

Не беше разбрал, че е змия.

— Никак не съм уморена — заяви Лота. — Имам още много тичане в краката.

Виж, ангели небесни,

разперили крила,

пазят децата с песни

до края на нощта.

— Какво си правила там? — запита Юнас.

— Купих ти коледен подарък — отговори Лота.

— И какво купи? — попита Юнас.

— Един сладкиш със сметана — рече Лота.

— Ох, глупаче, той ще се развали до Бъдни вечер — викна Юнас.

— Да, сетих се за това — каза Лота. — И затова го изядох.

Тогава звездите светеха, затова обичам най-много звездите, ама слънцето и луната също си ги бива.

ЛОТА СЕ МЕСТИ ОТ КЪЩИ

Връщам се в къщичката си мъничка,

където нощем съм съвсем самичка,

седя си под блясъка на голата крушка,

имам си котенце, ала никой друг за дружка.

— В тази песен обаче не се пее за мен, а за една друга Лота — каза тя, затвори очи и заспа.

После мама пренесе Лота горе в детската стая и я сложи в собственото й хубаво креватче с чаршаф и розово одеялце, от което Лота винаги скубеше снопчета вълна, когато трябваше да заспи.