ЖИВОТЪТ НА ПЧЕЛИТЕ
за пчелата: "Остане ли сама, и при най-благоприятните условия на температура, и медоносни цветя, тя в няколко часа загива, не от студ или от глад, но от чувство на самотност."
Тя не е царица в човешки смисъл; тя не издава никакви заповеди; тя е, като последната своя поданица, подчинена на една скрита сила и обмислена мъдрост, която ние ще наричаме, докато се опитаме да я разкрием: "духът на пчелния кошер". Но тя е майката и единственият орган на любовта. Тя е създала семейството и кошера в бедност и несигурност. Тя го е населявала със собствената си кръв и плът, и всичко каквото вътре диша живот: работнички, търтеи, ларви, какавиди и младите княгини, чието излюпване ще ускори нейното отстраняване, и една от които е определена от "духа на кошера" за нейна наследница - всички са произлезли от нейната утроба.
...не е царицата, а "духът на кошера", който предизвиква роенето. С царицата е същото, както с водачите между хората: те изглеждат като че заповядват, но сами всъщност изпълняват заповеди, които са по-настойчиви и необясними, отколкото тези заповеди, които те дават на подчинените си.
Възможно е от наша страна, ние да чуваме само една част от това, което те си казват и може би те разполагат с голям брой хармонични звукове, които нашите органи не са в състояние да доловят. Във всеки случай, ще видим често по-нататък, че те знаят да се разбират помежду си с една удивителна бързина и когато например големият крадец на мед, пеперудата "Мъртвешка глава" се промъкне в кошера, като от време на време изрича своите особени, непреодолими заклинания, веднага новината се разпространява със светкавична бързина из целия кошер и от пазачите на входа до последната работничка, заета нейде в най-отдалечената пита, всички ги обхваща ужас.
...те работят почти в тъмнина, където се ориентират с пипалата си, център на едно непознато за нас чувство, с което те усещат и измерват тъмнината.
Те са душата на лятото, часовникът на минутите на изобилието, бързото крило на парфюмите, издигащи се във въздуха, мисълта на изливащата се светлина, шепотът на спокойния въздух, песента на тихата атмосфера и техният полет е видимият знак, ясният музикален звук, на безбройни малки радости, които се раждат от топлината и живеят в светлината. Те ни научават да разбираме интимния глас на най-щастливите часове на природата.
...всички ларви от работници пчели по-млади от три дена могат, благодарение на едно особено хранене, да се преобразят на царски нимфи.
...това, което наричаме наш "разум", има същия произход и преследва същата цел, както това, което наричаме "инстинкт" при животните.
Но, въпреки че тяхното жило е винаги готово за бой, при все че те го употребяват всяка минута за борба помежду си или да избиват с него търтеите, неприятелите или паразитите в кошера, те не го употребяват никога срещу една царица, както и царицата не употребява никога своето жило срещу човек, животно или срещу една обикновена пчела; тя употребява своето царско оръжие, което не е право като в работниците, а изкривено като турска сабя, само в борба с равни на нея, т.е. само срещу друга царица.
...да съпоставим до главите на царицата, малко нещо празна, тази на търтея - великолепна, върху която блестят двадесет хиляди очи, да съпоставим малката, невзрачна и неблагородна главичка на девствената работничка, бихме видели, че в тази главичка се извива най-големия и най-съвършен мозък от жителите на кошера. Същевременно най-хубавият, най-сложният, най-нежният, най-съвършеният, в по-горна степен на развитие и с по-различна организация, който в царството на животните е най-близо да човешкия.
Вътре в кошера всички се обичат и си помагат. Те са така единни, както добрите мисли в една и съща душа. Ако една от тях бъде наранена, хиляди ще се пожертват, за да отмъстят за своята съгражданка. Вън от кошера, те не се познават вече.
...пчелата не познава чувството страх и нищо на света не може да я уплаши, освен може би, димът.
Може да се предположи, че тя се чувства в един свят, който принадлежи на всички, където всеки има право на своето място, където всеки трябва да бъде миролюбив и отстъпчив. Но под тази търпеливост се крие едно сигурно в себе си сърце, което не мисли да се налага. Тя отстъпва, ако някой я заплаши, но тя не бяга никога. От друга страна, в кошера тя не се ограничава само с такова пасивно пренебрежение на опасността. Тя се нахвърля с дна ужасна сила върху всяко живо същество:...
...никога няма да видите една пчела да събира прашец от различни растения, или да смеси такъв с различни цветове; и старателното сортиране по вид според цвета и произхода на това хубаво и миризливо брашно, е една от главните работи в кошера.
...работничките се разпределят по цветовете пропорционално на числото на растенията от един вид, както и по тяхното богатство на нектар. Нещо повече: те преценяват всеки ден отделно, коя сладка течност е най-добрата за събиране.
"Така, всеки ден, те се разпределят по растенията, които дават най-добър сладък сок и то в най-късо време."
"Впрочем, може да се каже, че пчелното семейство, както в събиране на мед и прашец, така и във вътрешните работи на кошера, предприема едно разумно разпределение на наличните работни ръце и то с точно приложение на принципа на разделение на труда."
...восъкът при своето първо образуване изглежда другояче, отколкото ние го знаем: той е без петна и лек като въздух, той изглежда наистина да е душата на меда, който пък от своя страна е душата на цветята, за да се преобърне в нашите ръце, безсъмнено за спомен на своя произход, в който е имало толкова небесна синина, прекрасни миризми, обширни простори, чистота и величие, в благоуханните свещи, с които осветяваме ковчезите на нашите мъртви.
Преди всичко трябва да се признае, че нямаме още понятие по какъв химически начин медът се превръща на восък в загадъчното тяло на нашите пчелички, заловени във вериги. Установено е, че след осемнадесет до двадесет и четири часа, прекарани в търпеливо очакване, при една толкова висока температура, че би се повярвало кошерът да е запален отвътре, излъчват се бели, просрачни пластинки през отворите на четири малки вдлъбнатинки, поставени от двете страни на коремчето на пчелата.
Щом като повечето от тези, които образуват кълбото, имат на коремчетата си тези чисти като слонова кост пластинки, ще се види, че една от тях като че ли обхваната от някакво просветление да се отделя внезапно от групата на своите сестри, да се покатерва по стоящата мирно тълпа и да се покачва до най-високата точка на свода, където тя се залавя, като избутва с глава настрана тези, които ѝ пречат. Тогава тя залавя с уста и крака една от пластинките на коремчето си, смачква я, разтяга я, омекчава я със своята слюнка, сплесква я наново и я формира, като някой опитен майстор, който приготовлява един скъпоценен предмет. Най-после, така обработеният восък трябва да ѝ се вижда да е добил напълно истинската форма и трайност и тя го залепя за върха на свода, поставяйки по такъв начин основния камък на новата сграда или по-точно - последния камък, защото тук се касае за една обратно построена сграда, която ще расте отгоре надолу, вместо от земята нагоре, както е при човешкия строеж.
Щом като стори това, тя залепва на този основен камък нови пластинки восък, които изтегля от роговите коленца на коремчето си, изглажда всичко добре с бързина, с каквато беше дошла. Веднага дохожда друга на нейното място, продължава започнатата работа, прибавя своя материал, поправя това, което се вижда че не отговаря на общия план и изчезва също, за да бъде заменена от трета;...
Едно малко още неоформено парче вощина увисва на свода. Щом като добие по тяхното мнение достатъчно дебелина, забелязват се да изчезват от висящото кълбо други пчели, чиято външност се различава чувствително от тази на предшестващите ги. Може да се допусне, като се гледа на тяхната сигурност в обноските и вниманието, което им отдават окръжаващите, че това са някои вдъхновени майстори, които нахвърлят в празното пространство плана на първата килийка, които ще определят математически точно местата на всички други килийки. Във всеки случай, тези пчели пренадлежат към категорията на работничките - скулптори или зидари, които не произвеждат восък, но обработват восъка, даден им от другите. Една от тях избира мястото на първата килийка, издълбава една трапчинка във восъчното парче и изтегля восъка, който тя изгребва от основата към образуващите се стени, които се издигат в кръг около вдлъбнатината. В даден момент тя отстъпва мястото си на друга, тази на трета...
"Случва се понякога, че те се объркват...и това е още един неоспорим факт, че те могат и да обсъждат."
"Математиците знаят, казва д-р Рейд, че има само три фигури, по които може да се раздели една плоскост в по-малки части от правилни форми и еднаква големина, без да останат междинни пространства. Това са: равностранният триъгълник, квадратът и равностранният шестоъгълник, който по отношение устройството на килийката има това предимство пред другите две фигури, че има по-големи удобства и съпротивителна сила. Тази шестоъгълна форма са избрали пчелите, като че ли са знаели преимуществата ѝ. Също така, дъното на килийките се състои от три плоскости, които се срещат в средата ѝ, и е доказано, че този начин на строеж докарва със себе си една чувствителна икономия на работа и материали." Повдиган е и въпросът, какъв наклон на тези плоскости една към друга, отговаря на най-голяма икономичност - една задача на висшата математика, която е била решена на времето от някои учени, между които и от Маклорен. Решението на този въпрос от учените се намира напечатано в съобщенията на Лондонското кралско дружество. Изчисленият ъгъл за тази цел отговаря на ъгъла на дъното на пчелната кутийка.
Известно е, че девствената царица съвсем не е безплодна, но тя може да снася само търтееви яйчица. Едва след оплодяването при сватбеното си пътешествие тя почва да снася търтееви и работнически яйца. От момента на сватбата си тя е запасена със сперматозоиди, които е отнела от своя нещастен съпруг. Тези сперматозоиди, които Льокар изчислява на двадесет и пет милиона, са съхранени в една торбичка под яйчниците, в началото на общия яйцепровод, и където са запазени живи. Приема се, че теснотата на малките килийки и начинът, по-който царицата се навежда и пъха коремчето си в тях, да упражняват едно налягане върху торбичката със сперматозоидите, които по такъв начин изскачат оттам и оплождат, минаващото през това време яйце. Това налягане го няма при големите килийки и по тази причина отвора на семенната торбичка стои затворен. Други са на мнение, че царицата е напълно госпдарка на мускулите, които затварят отвора на тази торбичка. И в действителност тези мускули са извънредно много, добре развити и сложни... ...аз не мога да скрия, че съм по-склонен да приема последното твърдение.
След три дни, от това яйце се излюпва една малка ларва, на която се поднася една особена, твърде силна храна и тук можем да проследим природата в един от най-любимите ѝ методи, който ако се касаеше до човек, би получил веднага пълното с претенции название - фаталност. Малката ларва, благодарение на този начин на отглеждане, прекарва едно особено развитие и нейната душа и тяло се променят в такъв размер, че пчелата, която ще произлезе от нея изглежда, че принадлежи към друг вид насекомо. Тя ще живее 4 или 5 години, вместо 6 или 7 седмици. Нейното коремче е два пъти по дълго и с по-светъл, златист цвят. Нейното жило е извито, нейните очи са съставени от 6 хил. фасети, вместо 12 хил., както при работниците. Нейният мозък е по-слабо развит, но яйчниците ѝ, в противоположност, са големи и напълно развити и тя притежава един специален орган - семенното мехурче, което я прави, тъй да се каже двуполова. Тя няма никой от органите за работа: нито жлезите за образуване на восъка, нито четчици и кошнички на краката си за събиране на прашец. Тя не притежава никой от обичаите и страстите, които знаем за неизменно свързани с пчелата. Тя не изпитва никакво влечение към слънцето, нито нужда от въздушно пространство и тя изживява и свършва живота си без да е посетила нито едно цвете. Тя прекарва целия си живот в тъмнината и теснотата на кошера, пълна само с желание да осемени колкото се може повече килийки. В замяна на това, тя единствена узнава радостите на любовта. Тя не знае дали ще види два пъти през живота си светлината, защото роенето не винаги е необходимо; може би тя ще употреби само веднъж крилата си, но това ще бъде да отхвърчи на срещата със своя любим.
...както това често става в природата, привилегированите в любовта са тези, които носят върху себе си необикновените знаци на насилствената смърт.
Вярната на дълга си работница пчела трябва от люлката до гроба да облита хиляди цветя, трябва в лабиринта на нектарните галерии, в скритите ъгли на прашинковите съдове да търси и открива мед и прашец. Въпреки всичко, нейните очи и органи на обонянието, в сравнение с тези на търтея, са твърде слабо развити. Търтеите можеха да бъдат почти слепи и без обоняние, без да страдат от това, дори едва ли го биха почувствали. Те нямат нищо да правят, нищо да събират; тяхната храна им се поднася готова и тяхното съществуване е непрекъснато пиршество... На всеки един от тези несигурни любовници, от които 999, няколко дена след тържестената и смъртоносна сватба на хилядния между тях, ще бъдат избити, тя е дала по 13 хил. очи на всяка една страна на главата, докато работницата пчела има само 6 хил. Снабдила е всяко тяхно пипалце с 37 хил. трапчинки на обонянието, когато работницата притежава само 5 хил.
Търтеите долу, които лениво се люшкат върху цветята, са я съзрели и вдъхнали магнетическия парфюм, който скоро се разнася и до съседните кошери.
...дълбоката идея на природата изисква някой да умре в момента, когато се създава нов живот... Щом като съвкуплението е извършено, утробата на търтея се разпуква, половите му органи се откъсват и завличат навън всичките му вътрешности, крилата му се отпущат безсилни и изпразненото тяло се поколебава за миг във въздуха, след което пада в пропастта.
Едно мигновение е достатъчно, и другата част от оплодяването се извършва в утробата на съпругата.
Тя се завръща бързо обратно в кошера, влачейки след себе си изтръгнатите вътрешности на своя любовник.
Впрочем, младата съпруга не е по-възбудена от своя народ; за безполезни вълнения няма много място в тесния мозък на практичната и варварска царица. Тя е обхваната само от грижата как по-скоро да се освободи от тягостните спомени за нейния съпруг, които пречат на движението. Тя сяда на прага на кошера и изскубва грижливо безполезните органи, които биват веднага изхвърлени от работниците далеч от кошера, защото търтеят ѝ е дал всичко каквото е притежавал и повече отколкото е било нужно. Тя задържа в себе си, в семенната торбичка, само семенната течност, където плуват милиони зародиши, които един подир друг ще извършат, при минаването край тях на яйцата във вътрешностите на нейното тяло, тайнстеното съединяване на мъжкия и женския елемент, от което произлизат работниците пчели. Твърде странно разместване на нещата, при което царицата дава мъжки принцип, а търтеят - женският. Два дни след оплодяването, тя снася първите си яйца и веднага народът я заобикаля с най-големи грижи. От онзи момент тя е двуполова и едва тогава почва нейния истински живот. Тя не напуща повече кошера, не вижда никога вече светлината, освен при придружаване един рояк и нейната плодовитост се спира чак при смъртта ѝ.
Търтеят трябва чрез непрекъснат полет, да напълни с въздух своите дихателни тръби и мехури, които от своя страна да упражнят натиск върху половите му органи и ги извадят навън, с което се извършва оплодяването. Това е цялата физиологическа тайна.
...многообразните стенни пчели - Осмиа, които имат стотици различни занаяти. Една от тях, Осмия папаверис, не се задоволява с хляба и виното, които цветята ѝ дават, но си отрязва още и големи парчета от венчето на цветята, с които украсява царски жилището на своите дъщери. Една друга пчела, най-малката от всички, една прашинка, която се носи на крила, като че движена от електричество - листорезачът Мегахиле центункуларис, изрязва от цвета на розата чудесни полукръгове, които би помислил човек, че са изрязани с машина, навива ги и образува от тях онези прекрасни правилно съставени във форма на напръстник килийки, всяка една от които служи за отглеждане на една ларва.
Известни са около 4 500 вида диви пчели.
Не трябва да се смесват трите термина: Апини, Апиди и Апити. Тези три израза биват употребявани кой както намери за добре,... Групата Апини пчели, в широк смисъл на думата, обхваща всички родове пчели; Апиди образуват първия род на тази група, която се разпада от своя страна на 3 семейства: Мелипонини - пчели без жило, Апити - истински пчели и Бомбити - стършели. Към Апитите спадат всички раси на нашата домашна пчела.
Още в първите дни на месец март, оплодената презимувала женска започва да гради гнездото си, различно според вида, към който принадлежи: или подземно, или на някой храст. Тя е самотна в пробуждащата се пролет. Тя почиства избраното място, издълбава една дупка и я постила меко. След това построява там няколко твърде неправилни килийки, снабдява ги с мед и цветен прашец, снася отгоре яйца, измътва ги, отхранва и бди над излюпените ларви...
В действителност, семейството на стършелите изчезва през есента, неговите 300 или 400 жители измират, без да оставят никаква следа от своето съществуване, всичкият техен труд отива напразно; остава жива да презимува само една женска от тях, която на следната пролет поема отново в самота и бедност безплодната работа на майка си.
Едно майсторско произведение - шестоъгълната килийка, е образец във всяко отношение на съвършенство и всички гении, събрани заедно, не биха могли да подобрят нищо в нея. Никое живо същество, даже и човекът, не е достигнало в своята област това, което пчелите са осъществили в тяхната. И ако един дух от друг свят би слязъл на земята, и би пожелал да види съвършено творение на логиката на живота, то трябва да му се посочи скромната пчелна восъчна пита.
...най-умното би било да посветим всичкото си внимание днес върху тези страсти, закони и истини, да ги съгласуваме в душата си и да останем верни на съдбата си, която се състои в това, да подчиним тъмните сили на живото в нас и около нас и да ги издигнем с няколко стъпала.
ЖИВОТЪТ НА ТЕРМИТИТЕ
...годините учат човека, че само истината е чудесна. Между другото те учат също писателя, че украшенията остаряват по-напред и по-скоро от него и само изложените факти и въздържано и ясно формулираните размишления могат и утре да имат почти същия изглед като днешния.
Тази цивилизация, най-древната от известните цивилизации, е и най-любопитната, най-сложната, най-интелигентната, и в известен смисъл, най-логичната, най-добре приспособимата към мъчителното съществуване, появило се върху земното кълбо, преди човека. От много гледни точки, въпреки че е свирепа, зловеща и често отвратителна, тя превъзхожда цивилизацията на пчелите, на обикновените мравки и дори на човека.
Най-необикновените мравуняци са австралийските, за които William Suville-Kent, в своята авторитетна книга The Naturalist in Australia, ни дава няколко загадъчни фотографии, където мравуняците прдставят от себе си проста грапава могила, в основата си с окръжност от около 30 крачки, висока от 3 до 4 метра. Другаде те приличат на огромни купища кал, на огромни камънаци, движението в които веднага би се прекратило от някой студен вятър; те също наподобяват гигантски сталактити в някои прочути и често посещавани пещери, опушени от факли, или пък приличат на безформени купища клетки, стотина хиляди пъти увеличени, дето някои диви пчели натрупват своя мед; на струпани гъби, на чудовищни нанизани сюнгери, на купи сено, на прашасали снопове, на фламандски колиби, защото стилът на тия колиби е също така траен, както и на къщите. Най-бележитите от тия постройки, които се срещат само в Австралия, са дело на термитите, наричани компаси, магнити или меридиани; наричат ги така, защото техните жилища са винаги строго ориентирани от север към юг и най-широката им част е насочена към юг, а най-тясната - към север. За тази интересна ориентировка ентомолозите правят разни предположения, но още не е намерено същинското им обяснение. С острите си върхове, с подпорките, с многобройните си укрепителни зидове, със слоевете от цимент, надвесени едни върху други, те напомнят останалите от вековете развалини от съборни църкви, разорени замъци, измислени от Гюстав Дюре или описаните от Виктор Юго фантастични предградия. Други, с прост стил, представляват куп вълнисти стълбове, върхът на които не би могъл да достигне човек, възседнал на кон и въоръжен с копие, а понякога се издигат на височина 6 м, като пирамиди или обелиски, проядени и разнебитени от вековете.
Онова, което обяснява чудноватостите на тия архитектури, е обстоятелството, че термитите не строят като нас къщите си отвън, но отвътре. Бидейки слепи, термитите не само не виждат онова, което строят, но дори и ако виждаха, не биха могли да си го представят, понеже никога не излизат навън. Те се интересуват само за вътрешността на жилището си, а не и за външния му изглед. Относно начина, по който те строят пипнешком отвътре, за което никой наш зидар не би се осмелил да се опита, това представлява тайна, която още не е добре изяснена.
...има подобни постройки, но те са на изчезване, благодарение на цивилизацията, която използва материалите им за построяване на пътища и на къщи, защото те доставят прекрасен цимент. Това насекомо се е научило да се защитава от животните, но не е предвидило днешния човек.
Но най-големите мравуняци се намират в Централна Африка, в белгийско Конго. Те имат често пъти до 6 м височина, а някои от тях са високи 7 - 8 м. В Монпоно, един град, издигнат върху мравуняци, приличен на могила, господства над околното поле. В една алея в Елизабетвил, в Горна Катана, се вижда един мравуняк, разделен от шосето, което минава там, и който е два пъти по-висок от кулата Бунгалов, която се намира срещу него; за постройката на железопътната линия към Саканиа, са били принудени да разбият с динамит някои от могилите на термитите, развалините на които надминавали по височина комините на локомотивите. В същата страна още се намират гробовидни мравуняци, които след откриването им, изглеждат като двуетажни или триетажни къщи, в които човек би могъл да се настани.
Тези паметници са толкова солидни, че оцеляват и когато върху тях падат най-големи дървета, което става толкова често в тези страни на вихрушките и по които едрият добитък, без да ги размества, се изкачва, за да пасе растящата на върха им трева; тинята или по-скоро особеният цимент, с които са построени, освен че запазва добре поддържаната във вътрешността на постройката влага, но още дава и необикновено плодородна земя, защото е била смляна и е преминала през червото на насекомите. Понякога върху тях дори израстват и дървета, които термитите, макар и да унищожават всичко що им попадне, тях пазят грижливо.
...царичиното жилище може да се разширява; то се разширява при постепенното нарастване на корема на царицата. Царят обитава заедно с нея, но той не се вижда; бидейки страхлив, той е скрит под огромния корем на съпругата си.
Под микроскоп се вижда как протозоят поглъща, чрез вътрешно вгъване на червото (invagination) на термитите, дървените частици, как ги смила, и после как умира, за да бъде и тя смляна от термита. Излязъл от червото, протозоят почти веднага загива, дори и ако се постави върху куп целулоза.
А колкото за това, как те сгъстяват атмосферния азот, от който се нуждаят за изработване на протеините, или как те превръщат въглехидратите в протеини, този въпрос още се изучава.
Как постъпват те при обработването на тия гъби, още не ни е познато; напразно са се опитвали в лабораториите да добият тия гъби; те виреят само в мравуняците.
...жилото на работничката, което всъщност е яйчният проход, който една продължителна девственост е преобърнала на отровно жило.
Термитите не са заели оръжията си като нас от външния свят; те са направили нещо по-добро, което доказва, че те са по-близо от нас до изворите на живота: те са изковали оръжия в собственото си тяло и са ги извлекли от себе си...
Царят, един вид принц съпруг, е меланхоличен, дребен, слаб, страхлив, потаен, винаги скрит под царицата. Царицата представя от себе си на-чудовищната коремна хипертрофия, която се среща в света на насекомите, които природата е надарила с разни чудноватости. Тя представлява един великански корем, подут от яйца до пукване, подобен на бяла кървавица, от която едва се подават една малка глава с щипче, прилична на главичката на черна карфица, забодена в наденица, изпълнена със среда от хляб... царицата на термитите от вида Termes Natalensis, възпроизведена в естествена величина, е дълга 100 мм и диаметър от 77 мм, когато работникът от същия вид е дълъг само 8 мм и има 4-5 мм в диаметър.
Имайки съвсем малки крачка на потъналото в маса тяло, царицата не е сособна да направи и най-малко движение. Тя снася средно по едно яйце в една секунда, тоест повече от 80 хил. в 24 часа и 30 милиона за 1 година.
Щом плодовитостта ѝ започне да намалява,... царицата се лишава от храна. Тя умира от глад. Това е един вид пасивно и твърде практично цареубийство, за което никой не е лично отговорен. Останките на царицата биват изядени с удоволствие, защото тя е много тлъста;...
...върху всяка от тия мравки се намират по 3 от тия въшки, които грижливо и методично се установяват, едната под брадичката, другите 2 - по една на всяка страна от корема на мравката и по такъв начин, че да не нарушават равновесието на вървежа ѝ. Мравката Lasius Mixtus, в самото начало, с отвращение ги приема, но щом те заемат в нея мястото си, тя не само ги търпи, но и не се опитва да се избави от тях... Когато една от тия мравки, окичена със своите чудовищни паразити, намери например една лъжица мед, нахранва се и се завръща в гнездото си. Привлечени от хубавата миризма, други мравки се приближават и искат дяла си от плячката. Великодушно мравката оригва и повръща част от меда в устата на другарките си; при това избълване на меда, нейните паразити долавят по няколко капки от скъпоценната течност. Вместо да се възпротиви на това, мравката ги улеснява във вземане на тоя десятък и заедно с другарките си чака отвратителните готовановци да дадат сигнал за заминаване. Трябва да се вярва, че разхождайки тия грамадни разкошни въшки, които биха ни дотегнали с тежестта си, тя изпитва странни наслаждения, които не сме в състояние да схванем.
Къщите рухват, вътрешно проядени от основата до върха. Мебелите, долните бели дрехи, хартиите, облеклата, обувките, провизиите, дървата и тревите изчезват. Нищо не може да убегне от техните разорения, които представляват от себе си нещо ужасяващо и свръхестествено, защото те винаги работят тайно и се откриват само в момента на катастрофата. Големи дървета, които изглеждат живи и кората, на които остава непокътната, падат на земята само от едно допиране.
Един чифликчия в Кеенсланд оставя една вечер колата си в една ливада; на следния ден, той намира само металните ѝ части. Един колонист се завръща в къщата си след пет или шестдневно отсъствие; всичко там било непокътнато, никаква промяна не се е забелязвала и не можал да открие работата на врага. Той сяда на един стол, който рухва под него. Хваща се за масата, тя се срутва на земята. Обляга се на средния стълб на къщата, той рухва, повличайки след себе си покрива, всред облак от прах.
В бакалниците в Кембридж, в Австралия, всички складирани стоки стават тяхна плячка: сланина, пасти, смокини, орехи, сапуни изчезват. Восъкът или калаените обвивки на бутилките биват пробити до корковите запушалки и съдържимите в тях течности изчезват. Тенекиеният капак на кутиите с консерви по научен начин бива пробит: най-напред те прояждат калаения слой, който я покрива, после намазват тенекията със сок, от който тя ръждясва, след което я пробиват без затруднение. Те пробиват оловото, колкото и дебело да е. Вярват, че са турили в безопасност сандъците, касите, принадлежностите за легла, поставяйки ги върху бутилки отворите, на които са забити в земята, където малките им крачка не биха могли да ги досегнат. След няколко дена стъклото бива разядено и термитите ходят преспокойно покрай гърлата и издутата част на бутилките; те изпускат една течност, която разлага кремнозема, съдържащ се в растителните стъбълца, с които се хранят; тая течност разяжда също и стъклото. Така впрочем се обяснява здравината на техния цимент, който отчасти е преобърнат на стъкло.
Един английски пътешественик,...завръщайки се у дома след няколко дена, прекарани при един приятел, той намерил всички картини, които украсявали апартаментите му, изядени заедно с рамките им, от които не останала и най-малката диря; но стъклата, които ги покривали, останали на местата си и били грижливо прилепени към стената с цимент, за да се избегне опасното или твърде шумно падане. Впрочем, случвало се е, термитите с помощта на този цимент, като предвидливи инженери, да закърпят твърде дълбоко прояден от тях стълб, който ги е заплашвал с рухването си, преди довършване на разрушението.
Работата се извършва мълчаливо и само едно предупредено ухо може да долови през нощта шума на милионите челюсти, които прояждат дървените части на някоя къща и които предвещават рухването ѝ.
...някои видове термити от Африка и Австралия, у които са били наблюдавани работнички, свикнали никога да не напускат гнездото си, да увисват на него с крачката си и при липса на други съдове да стават резервоари, живи гърнета за мед, с еластични, грамадни и обли кореми, в които се събира реколтата и от които се черпи храна по време на глад.
И какво бихте казали за обикновената мравка, която затворена в кутия и оставена гладна, през течение на месеци, жертва собственото си тяло, за да нахрани младите си личинки?
...всички безкрайности се заменят взаимно, тъй щото всички шансове отново се пораждат.
Всъщност всички наши изобретения се дължат на нуждата ни да си помагаме, поради нашата слабост и нашите недъзи.
...как са се сдобили с чудесния полиморфизъм, който им дава възможност да създават, според нуждите на обществото, 5 или 6 типа индивиди, толкова различни, че не изглеждат да принадлежат на тоя вид?
Почти всички допускат, нямайки възможност да постъпят иначе, че повечето от инстинктите имат в произхода си, в самото си начало, разумна и съзнателна постъпка, но защо упорствата да превръщат в автоматични постъпки всичко, което следва след тази първа разумна постъпка? Щом е имало една такава постъпка, напълно естествено е да съществуват много такива,...
Очаквайки по-доброто, ние бихме ли могли междувременно да свържем инстинкта на насекомите, особено на обикновените мравки, на пчелите и на търтеите, с колективната душа и, следователно, с особеното безсмъртие или по-скоро нескончаемото колективно съществуване, с което се наслаждават? Насекомото на кошера, на мравуняка на обикновените мравки и на термитите,...изглежда като единствен индивид, като единствено живо същество, органите на което, образувани от неизброими клетки, са привидно разпръснати, но винаги остават подчинени на същата енергия или жизнена личност, на същия централен закон. Благодарение на това колективно безсмъртие, смъртта на стотици, та дори и на хиляди термити, които веднага се заместват с други, не засяга, не изменя цялото същество, както и в нашето тяло, разрушените хиляди клетки веднага се заместват с други - това не засяга, не изменя и не поврежда живота на нашето аз.
...съществува една единствена памет, която не е преставала да функционира и да централизира всички придобивки на колективната душа.
